Ами като бях по-малък изобщо не мислих за това и си казвах има време, не ми трябва да се обвързвам и да си хабя нервите сега. След което почнах да се замислям, че искам да имам някой до мен, но нямах смелостта. А сега ... вече искам и то толкова силно, че постоянно мисля и за това. Чудя се какво не ми е наред и стигнах до извода, че липсата на връзка с някое момиче в момента наистина ме прави нещастен, колкото и да си втълпявам, че е маловажно. Имам чувството, че ако си намеря момиче, но не просто някоя курва, а "истинско" момиче животът ми ще се промени коренно. Ест. аз ще си остана аз, но когато съм щастлив съм по-доброто ми аз.
Не съм човек, който се отказва лесно, но все пак знам кога да се откажа. Пример: Работата, която работих това лято беше временна, но ми предложиха да остана за още известно време докато дойде време пак да почна лекции. По една или друга причина не мислих да работя повече това и щях да се махна. Но се запознах с едно момиче там и бях готов само заради нея да остана с надеждата нещата да станат по-сериозни от закачки. Но в последствие разбрах, че си има гадже и всичко отново се срина ... сещате се махнах се (първоначалният ми план). Така, че да ... рискувайте и жертвайте се за хората на които държите, но само след като се убедите, че и те държат на вас. Никога не правете компромис със себе си.