Гледаме филми за любов, четем книги за това, мислим, че обичаме. И питам се как може да сме сигурни в себе си дори? Способни ли сме на това, което е построено от въобръжението ? Каква част от любовта ни към момче/момиче не е изградена само на представата в главата ни за него ? Най-вероятно не повече от 10% от драматичните ни тийн връзки оцеляват. Мазохисти ли сме, като знаем в какво се забъркваме - в нвщо с ясен край ? Любовта какво е ? Страст ? Близост ? Нужда ? Принадлежност ? Имаме толкова въплащения на любовта около себе си, понякога се сещам за това и се замислям дали една огромна част от всичко не е един фарс, една загуба на време. Но млади и луди сме, впускаме се с главата напред в живота и често забравяме дори 'каската'. Е какво мислите ? Любов, а ? ;д