В тийнейджърски години, не мога да кажа дали можеш да си точно "влюбен". Доста емоции са подсилени с леко драма, хормонки и прочие, но определено има нещо сладко в начина,по който започваш да усещаш първи трепети.
Истинската любов, за която четем и слушаме, доста рядко е перфектна и невинаги носи щастието, което всички мислим, че върви в комплект с нея. Това, да приемеш човека до себе си със всичките му недостатъци, но пак да си го обичаш и да го искаш до себе си, просто защото един вид имаш нуждата от него,вече е любов, но това ,да пишеш във фейсбук колко го обичаиш и да муказваш всяка вечер "Обичам те", просто защото така правят във филмите и книгите, не е любов.
Това, което ние имаме за любов в тийнейджърските години, доста рядко наистина прераства в истинското чувство, за което, както се казва " не се знае дали съществува, но статусите за него са готини".