болка в сърцето, усмивка на лицето...

[xXxinsatiablexXx]

Здравейте пиша за да си излея душата и да получа отговори на въпросите си, ако е възможно...
Та да започвам.. на 16 съм, скоро вече бившия ми приятел сложи край на 8месечната ни връзка.. Била съм се държала грубо и му писнало.. Той е вече 21 годишен, но за съжаление все още не е стъпил здраво на земята. Запознахме се миналия септември въпреки че живеем в едно "село" на 3 улици разстояние... Стори ми се нормално момче, не беше притенцеозен за външния вид на половинката си, говореше се лесно с него.. Общо взето беше мечтания от мен човек.. Събрахме се на шега, по-точно хората ни събраха със техните приказки.. Първите 2 месеца бяха чудесни, нямаше нещо което да не ми харесва в него мил, внимателен, просто ПРЕКРАСЕН.. И от там се почна, неговата компания не ми допадаше, той спря да излиза за дълго с тях, за да не съм мрънкала аз.. Но мамка му аз не го бях вързала у тях.! Какво ли не ни се беше случвало и аз никога не се отказах от него, минахме заедно през затрудненията относно секса, понеже след като му пуснах стана нетърпим всеки ден просто не можех да му смогна на темпото и заради секса пак се карахме мнооого, но пак не се отказах от него въпреки, че често му казвах, че е по-добре да се разделим по-рано отколкото да страдам след време.. Дните си минаваха той се променяше, аз също..И така малко по-малко си идваше лятото, а аз си знаех, че дойде ли лятото ще дойде време и за нашата раздяла.. Почнахме да се караме ОЩЕ ПО-ЧЕСТО, ЗА ОЩЕ ПО-ГОЛЕМИ ГЛУПОСТИ.. докато един ден той започна да се държи ужасно.. Гледаше през мен, не ми говореше .. Все едно ме няма. Издържах така около седмица, започнах да схващам (била съм права, скоро ще съм сама), но не исках да си губя момчето заради уж моя характер.. Промених се спомнях си как той преди искаше да обсъждаме проблемите си, а аз му мълчах като някаква овца глътнала бастун, научих се да говоря очи в очи за проблемите и нещата който не ми харесват.. Но от къде да предполагам, че той вече е решил да си прави базик с мен. В една от последната ни вечер заедно седях в него и му казах, че го обичам и, че знам че греша но няма безгрешни.. След което той ми каза, че и той ме обича много но съм правила глупави и детски работи който го изнервят..Беше най-прекрасната вечер, най-прекрасния момент да чуеешш ОБИЧАМ ТЕ от човека заради който би дал всичко -БЕЗЦЕННО–...и след 2 или 3 дни ме заряза с оправданието.. така ще е по добре за теб!!.. от тогава е минал месец може би често се чуваме .. и се засичаме всики ден.. знам, че ме обича личи в погледа му.. пиитам го щастлив ли е без мен казва -НЕ- е хайде сега към въпросите..1- нормална ли съм да се променям 942934239 пъти за човек който от инат не иска да е с мен..? 2- ако се съберем пак което е малко вероятно как е редно да загърбим миналото и да започнем отначало или да продължим по старо му.. :х понеже той не ми вярва, че съм се променила..

[SisiStrange]

Вие просто не си пасвате. Твърде несъвместими характери сте, че и имате различно либидо. И ти няма да си щастлива с него, защото няма да си себе си и само ще се чудиш какво правиш грешно, и той няма да бъде щастлив, защото явно му е нервно с теб. Човекът е прав, че е по-добре да се разделите и да си намерите половинки, които ще ви пасват по-добре.

[Furious?]

мислиш ли , че някой ще го прочете цялото ? чуждите проблеми не са интеерсни

[scandalousLady]

Не се тормозете взаимно и все пак ако решите да се съберете - правете повече компромиси и бъди СЕБЕ СИ, а не някоя друга само заради него, защото той ако те обича би трябвало да те обича такава каквато си.

[xXxPETYAxXx]

Не се променяй, защото до каквато и степен да се промениш за даден човек, някой ден ще се усетиш, че не си е струвало само ти да се опитваш да запазиш връзката си! А и не можеш вечно да си някоя друга - в един момент твоето истинско АЗ ще се появи и направо ще "изригне" и всичко ще е по-зле и от преди.

[smil4eto]

Струва си да се бориш за връзка само с човек,с който можеш да си си ти,такава каквато си и той да те харесва заради това,което си.Знам,че свучи адски клиширано,обаче като чета историята ти точно това ти е проблемът. опитай да продължиш папред

[xXxinsatiablexXx]

Трудно е да продължа.. след като го виждам всеки ден... местата който съм посещавала с него а те са МНОГО... ме съсипват.. дори това, че ми казва не съм щастлив, но нали ти си .. ме човърка и не ми дава мира ..

[Amore-Mio*]

Станалото - станало, продължи напред. Напълно вероятно е да не са ви съвпаднали характерите и интересите през тия 8 месеца, да си се държала грубо. Проблемът при вас е бил, че изобщо не сте си говорили за проблемите при вас и във връзката ви.

Човек се променя , поради много хора и обстоятелства. В случая е нормално да си се променила, независимо към по - добро или не. Спомни си за него само с добро и продължи напред. Според мен, ако се съберете отново , трудно ще забравите за това какво е било преди. Нещата няма да са същите след раздяла и отново събиране.

[xXxPETYAxXx]

дори това, че ми казва не съм щастлив, но нали ти си .. ме човърка и не ми дава мира ..

Това "не съм щаствив, така е по-добре за теб" е почти = на "причината не е в теб, а в мен"...това са само оправдания, който уж не трябва да ни нараняват излишно! Ако беше толкова нещастен без теб и искаше да е с теб, щеше и той да положи някакви усилия!

[Anichkaxxwee]

Не си пасвате просто
Откажи се
Ако те обичаше, щеше да те харесва такава, каквато си
и щеше да се бори за теб

[xXxinsatiablexXx]

вчера вечерта бяхме заедно... преди да си тръгнем го прегърнах и той се разтрепери .. поотпусна се малко, но за съжаление дойдоха 2 момчета и той почна да ми мрънка да спра че имало хора... КААКК ДА ГО ЗАБРАВЯ БЕ ХОРА? вие така ли сте забравяли 1вия или 1вата която сте обичали? ЖАЛКО ЗА ВАС..толкова и сте ги обичали.. само като го прегърнах все едно взех света в ръцете си :ххх

[msdattt]

само като го прегърнах все едно взех света в ръцете си :ххх

много филми си гледала ;х и отговора е - не. Не съм забравила първия, когото някога съм обичала, още се сещам за него, понякога се виждаме, сърцето ми изтръпва, очите ми постоянно го търсят, но осъзнах, че той е минало и трябва да си остане там. Каквото ще се случва ще се случва за в бъдеще, забрави кой те е наранил, кой те е оставил, а се огледай и помисли кой би могъл да бъде човекът, който никога повече няма да позволи да ти се случи нещо подобно. Просто не бива да се отказваш, навън е пълно с други хора, които ще те оценят и ще те накарат да си сложиш розовите очила на очите и току-виж несъзнателно, наистина си продължила напред без него, напук на себе си ..

[xXxinsatiablexXx]

msdattt благодаря за мнението.. но аз съм само 16 годишно детеееее... за 1ви път обичам чужд човек.. и нещо което не е материалноо... шапка ти свалям че си продължила но мен ме тегли назаад страшно много апък за филмите не не съм гледала .. просто не го бях усещала близо от много време и се почувствах толкова спокойна .....