Отначало,когато и аз си мислех,че няма да ме разбере ,чуе и тн постоянно си репетирах ,какво да и кажа,по какъв начин... всякакви такива глупости. После измънквах нещо и тя се усещаше,че исках да и кажа нещо и почваше 'хайде кажи,кажи' .
После като започнахме да ставаме още по-близки и когато исках да и споделя просто спирах да мисля как да го кажа и го изтърсвах на момента . Един вид 'аз ти казвам, пък каквото ще да става ' ...и така
Сега вече след всичките тези неща просто нямам притеснения и си говоря с нея като с най-добра приятелка.

Не винаги ме е разбирала,много пъти ми е казвала,че съм малка за еди си какво или пък съм оцелвала неправилен момент ,но и с това се свиква. Да, тя ти е майка и ти си най-важна за нея,но помни ,че примерно вечерно време като се прибере от работа първо иска да си почине, да се нахрани и тн ...Не почвай още от вратата с тези неща. Постепенно тя сама ще свикне ,че ти искаш да и споделяш,че вече те вълнуват и други неща и тн Така ще знае,какво става с теб и дори ще е по-спокойна.
Давай смело напред и дори и отначало да не е както трябва не спирай да и споделяш и да си близка с нея. Успех !