Прочитам веднъж учебника, за да добия представа за предмета.
Ако има задачи, преглеждам от какво естество са, за да добия представа за приложението.
Отделям си дефинициите, определенията, т.н. от логическата част. Първо си обяснявам какво значат определенията и ги научавам, след това започвам с доказателствените части, за да може да мога на изградената представа за някакъв обект да навържа и качествата му. Спирам, когато съм разбрал нуждата от тези обекти, защо са дефинирани точно по този начин и когато съм опознал тънкостите им.
Връщам се към задачите и чрез тях проверявам изградените ми теоритични представи, и търся други начини да гледам на тях или да ги използвам в приложение.
Ученето ми свършва, когато мога на достатъчно прост език да обясня теоритичната част и нуждата от нея, както и да я ползвам свободно практически. Както е казал Айнщайн: "Ако не можеш да го обясниш на баба си, значи не си го разбрал"