Охх, ти наистина си сгафила.
Слушай какво. Кой ти е най-близкият човек? Изключвайки приятеля. Сподели всичко това на майка си, на приятелка.. Някой зрял човек, който да те упъти как да постъпиш.
Помоли приятеля си да ходатайства за теб. Да им казва, че ти се разкайваш и ти е неудобно.
Бащата като те извика, смучи някъв бонбон или дъвка, че да мълчиш. Изслушай критиката му. Сигурно ще те мъмри. Гледай в земята, дръж се супер разкаяно, дори реално това да не е така, че да го омилостивиш. Извини се много пъти, стигни до самоунижение. Абе тези неща помагат.
Искай да се срещнеш и с майката, ако срещата с бащата е на открито. Извини й се, гледай отново в земята. Кажи, че няма да повториш никога грешката си. Абе като в детската градина. Все пак хрумвало ли ти е защо ни учат на ония неща "повече никога няма да правя такаааа". Обещай, че няма вече да правиш така. Спази думата си.

И такива ми ти.
Не се панирай излишно, но ще се наложи да си понесеш последствията. Няма как да се разминеш, все пак в техните очи си момичето, което наранява сина им. Сигурно си мислят, че го правиш нещастен и т.н.