Абе все пак ...не са тръгнали да се женят,че да е най-фаталното нещо на света. Колко се обичат и колко са им истински чувствата само те си знаят(може би).

Нормално е да има скандали ,но не е нормално неколкократно да не се замислят къде се карат.И аз съм имала приятел една година и ние сме се карали ,но когато се е случвало у нас или у тях никога не сме си позволявали да крещим ,че да ни чуят хората в апартамента.
Даже веднъж той ме заведе на гости при баба му ,а аз въобще не исках да ходя.После момчето си излезе и ме остави цял час да си 'бъбря' с баба му едно и също.Бях побесняла ,но не се издадох,просто с поглед му показах колко е загазил.Излязохме на вън след това, накарахме се един на друг на една пейка и готово. Като цяло винаги сме се стремяли като се караме да не ни слушат глупостите,това си е до възпитание Пък накрая баба му просто си помислила,че съм била много притеснителна.

На кратко ,винаги можеш да излезеш от ситуация стига да се осъзнаеш навреме.