Въпрос на мъжко достойнство е приятелят й да не позволява други хора да му оправят проблемите.

НО в случая на авторката тя е постъпила грешно на доста нива. Системно е правила шумни скандали, за които е получила предупреждение, макар и косвено. Първият път бащата е казал, че не желае да им слуша караниците и тогава едва ли е взел отношение. Но систематично да слушаш как някой крещи в къщата ти е не само дразнещо и нарушаващо спокойствието, но и мирише на гнило. Засяга сина ти. Някаква идва често и все му крещи, все е недоволна. Включва се защитният родителски инстинкт (особено майчиният). Логиката на родителя е такава: някаква пикла идва и наранява сина ми, бучи му и т.н.
Да, определено е доста путьовско, че те му оправят проблемите и го защитават, НО от друга страна имат пълното право да се тревожат за сина си. Все пак са и родители, преувеличават, тревожат се много. В тяхните очи това момиче вече е демон. Наранява сина им със своето поведение, с обидите си. Освен това и си позволява в къщата им, пред тях да истерясва.
Вече е отделен въпрос дали самият приятел на авторката се чувства неудобно, че родителите му го защитават.

Но да крещиш в чужда къща системно не е в реда на нещата. Някак си.. нагло е. Лъха на "аз-се-мисля-за-най-важната-тук". Трябва на човек да му е неудобно да критикува приятеля си пред родителите му. Неписано правило е.