Авторе, бъди над нещата. Само това мога да ти кажа на теб като съвет. И се радвам, че има и мислещи хора на тоя свят - като всички, които са се изказали в темата.
Значи, аз примерно, се занимавам с писане на разкази, стихове и прочее такива неща. Винаги това е било голяма моя любов. От скоро започнах да се захласвам и по пиърсинга. Слушам метъл, гледам аниме и чета книги. За хората в класа ми, аз съм странна и някак си не съм достойна да седя около тях. Те (повечето, не всички) са ужасно горди от факта, че всеки месец са с ново гадже, че пият като руснаци, че са нае*али мега яката п*тка снощи, че пушат трева (а някои - че я продават), че слушат Азис и че пушат от 3ти клас. Вярно, забавно им е, не оспорвам, че правенето на глупости и бунтарстването не е забавно. Обаче някак си го навират твърде много в хорските очи и очакват да започна да правя всичко от изброените горе неща. И не само аз ами ВСИЧКИ. Ако не правиш дори едно от тези неща, някак си си твърде "забутан" и нямаш право да говориш с тях. За съучениците ми най-важните теми на разговор са тези гореизброените. Е, кое им е многослойното и интересното на тези хора? Какво трябва да си говориш с тях?
Далеч съм от мисълта, че трябва да си отличник, да не бягаш от часове и тем подобни. Средния ми успех е 4 и нещо и от време на време вкарвам на класния по някоя и друга бележка за ОВИ или молба, написана от мен. Преди време съм пушила и също като тях съм се напивала до безпаметност на два - три пъти. Някак си обаче не се гордея с това и не го разправям на дълго и широко в класната стая, та чак и пред учителите. Не мисля, че това е готино. И не мисля, че някога ще се променят нещата. Смисъл, винаги ще има такива класове/групи приятели/тем подобни, така че гледам да си правя моите си неща, гледам да съм щастлива с моите си хора и на тях хич не им цепя басма. Авторе, опитай и ти, макар да е ужасно трудно.