Когато бях на 16 се запознах с уж истинската ми любов...мислех само за него,бях наистина влюбена..Но лапешки акъл....притисках го през цялото време,звънях му,пишех му,коагто не ми вдигаше му крещях и го обвинявах,че не му пука за мен..изобщо не го оставях да диша..накрая той не издържа и започна да ми говори както и твоя младеж на теб...В крайна сметка заради това,че бях изключителна лепка го загубих.Както и да е..вече 3 години по-късно се поучих от грешките.Мисля,че правиш същото,което и аз преди.Спри да бъдеш толкова прилепчива към него,дай му малко разстояние,свобода...не го притискай постоянно..Гарантирам,че ако това е причината за държанието му,че ще преосмисли поведението си