Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...

Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.

Продължавам да пиша романи, за което се извинявам