Искам да знам, че мога да го чуя и видя, когато имам нужда от него и да бъда до него, когато той има нужда от мен. Да разговаряме за дребни ежедневни неща, за впечатленията му от града, от хората, от образованието, от общите ни познати ... да знам, че мога да му звънна и да се разберем да се видим след 15 минути. За мен това са неща, които са от жизнена важност за една сериозна връзка. С "гледането по камерата" мога да се задоволя, ако става въпрос за седмица или месец, но да знам, че няма да го видя, да го целуна или просто да си лежим и да си говорим за всичко ...

Не оставяйте с впечатлението, че търся само съвети - те са добре дошли, естествено но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия. Аз поне смятам, че това е проблем от същата значимост като избора на университет, например.