За раздялата преди университета

[Leesha]

Искам да знам, че мога да го чуя и видя, когато имам нужда от него и да бъда до него, когато той има нужда от мен. Да разговаряме за дребни ежедневни неща, за впечатленията му от града, от хората, от образованието, от общите ни познати ... да знам, че мога да му звънна и да се разберем да се видим след 15 минути. За мен това са неща, които са от жизнена важност за една сериозна връзка. С "гледането по камерата" мога да се задоволя, ако става въпрос за седмица или месец, но да знам, че няма да го видя, да го целуна или просто да си лежим и да си говорим за всичко ...

Не оставяйте с впечатлението, че търся само съвети - те са добре дошли, естествено но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия. Аз поне смятам, че това е проблем от същата значимост като избора на университет, например.

[xoxi]

но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия.

Аз опит още нямам в това (е, той учи в друг град, но се виждаме почивните дни и ваканциите), но след 2-3 години аз заминавам да уча, работя и живея при роднини в Америка, докато неговите планове са си за оставане в България.
Още в началото се разбрахме, че връзка от разстояние не е връзка. Както и ти каза, не е достатъчно да се виждаме на камерата или да се чуваме по телефона. И за двамата ни това си е загуба на време.
Взехме решението да се разделим. Пак ще си говорим, ще се виждаме по скайп... и най-вероятно ще прекарваме доста време в тези занимания, но няма да имаме задълженията един към друг, които имаме сега примерно. Той ще е свободен да се среща с други момичета, аз ще излизам с други момчета. В началото ще е трудно, това е ясно, но е по-доброто решение.
Далечни планове за бъдещето ни след това не сме правили. Може аз да се върна тук, може той да замине при мен... а може и просто да прекъснем контакт един с друг.

В началото, когато говорихме за това, аз бях "да, добре.. ще се разделим и готово", но колкото повече време прекарваме заедно, колкото по-сериозна ни става връзката, колкото повече време минава, колкото по-зрели ставама, толкова повече осъзнавам колко ще е трудна раздялата. Ще има ред сълзи, ред сополи (поне от моя страна), но и двамата сме на мнение, че така ще е най-добре.