За раздялата преди университета

[Leesha]

PyCoKoCkA93, крайна, брутална и груба си, да. Но напълно излишно.
мога да ти гарантирам, че не съм се "сетила да мисля задълбочено един месец преди да замина", и това, че пускам темата СЕГА в никакъв случай не означава, че съм се сетила за този проблем СЕГА.
Дали сме си сметка за това отдавна, още по времето, когато кандидатствахме - защото и двамата имаме възможността и амбицията да сме сред най-добрите в сферата си ... и затова сме избрали университети, които за съжаление, се намират на двата края на света. Не бих искала той да жертва образованието и потенциала си заради мен и знам, че той никога не би искал нещо такова от мен. За съжаление, в нашия случай компромисно решение просто нямаше.

Благодаря на всички за отговорите и съветите и с удоволствие бих чула още мнения и истории

[xXxPETYAxXx]

^Русокоске, ако си на мястото на момичето, не мислиш ли, че ще ти е много по-тежко, ако сложиш край точно преди да заминеш, отколкото все пак да имаш някаква опора и оставиш нещата да се случат естествено? Огромен е шанса след време просто да се отчуждят и раздялата да стане от само себе си, без да страдат, че трябва да се разделят на сила, без да го искат.
Имала съм подобна връзка, само дето приятеля ми отиде да работи, не да учи, но това не е от значение... Знаех, че вероятно няма да запазим връзката си дълго, но не можех и да я прекратя просто така... След време чувствата и на двама ни охладняха, но всичко си беше добре, в смисъл - нямаше наранени поне.

Не казвам, че връзката ще се запази(възможно е, но не съм чак такъв оптимист), а че раздялата няма да е толкова болезна!

[PyCoKoCkA93]

Постепенно спомените от миналото избледняват и остават на един заден план в живота на човек...заедно с чувствата.Интернет комуникациите само ще удължат агонията ви, а ако единият си остане безнадежден романтик и мечтател,още повече ще страда,когато осъзнае,че другият го р преодолял и продължава напред. Моят съвет е,колкото и да ви е трудно,разделете се сега и не поддържайте никакъв контакт известно време.Натовареността в началото ще ви помогне да преминете през най-трудния първоначален етап.А след време,ако се завърнете в родината и се срещнете...животът ще ви покаже дали сте били наистина сродни души.

Мисля,че това достатъчно ясно говори само по себе си.Ако тя е "прецаканата",надали раздялата тогава ще е по-безболезнена,нали?И вече казах какво бих направила.И,авторке,имай предвид,че тези "брутални и крайни" думи ти ги казва безнадеждна романтичка като мен.Не ме познаваш и от няколкото ми поста мислиш,че съм коравосърдечна и безчувствена и не отдавам значение толкова на чувствата,но всъщност точно любовта е тази,която е най-ценното чувство за мен и ме прави по-щастлива от всичко останало.Но романтичната и идиличната представа за нещата трябва да свърши там,където започва реалността...

[SisiStrange]

Няма прецакани. По-добре ще и бъде да замине спокойна, с мисълта, че си има някого, с комуникацията помежду им... Ако спрат да се обичат и се отчуждят лека полека, никой няма да страда жестоко. Да се разделят от раз сега, както са влюбени, би било в пъти по-болезнено. Пък кой знае. Шарен свят. Може накрая наистина да се справят. Моя колежка поддържа подобна връзка и все още са влюбени. Когато си е тук лятото живеят заедно. Останалото време се гледат на камерите, учат заедно, говорят си. Любовта има много измерения и не вярвам да има невъзможни неща. Много по-глупаво е поне да не се опитат.

[PyCoKoCkA93]

Както и да е,спирам дотук.Казах си мнението,подкрепих го с аргументация,стига толкова.Явно тук сме на различни мнения,но изборът е неин,макар и да знам вече какъв ще е.След това и страданието ще си е нейно...

ПС:И после пак ми казвайте,че все съм слагала розивите очила (не се заяждам )

[Leesha]

Русокоске, нищо против теб нямам (все пак не те познавам), но мисля, че наистина прекаляваш с негативизма. То и "розовите очила" не са хубаво нещо, но никой не е казал, че трябва да е или едната крайност, или другата

Иначе останах с впечатлението, че никой от вас не смята, че бихме могли да си останем близки и ако се разделим. Защо?

Имам предвид, да продължим да подържаме връзка (имейли, скайп, видео разговори), защото и двамата ще сме сами на ново място, без приятели и без роднини, а взаимоотношенията не бихме могли да ги прекъснем просто ей така с едно щракване. Един вид да превърнем любовта в платонична/приятелска обич. Поне за момента, докато сме далеч един от друг - без да си даваме твърде много надежди, без излишни обещания ...
Мисля си, че би могло да се получи, все пак "далеч от очите, далеч от сърцето" както са рекли хората ... а и нито един от нас няма да навира любовния си живот и новите си връзки в очите на другия.
Или пак съм твърде наивна?

Че ще е тежко, тежко ще е, но преди всичко ние сме приятели.

[Girlicious]

Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...

Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.

Продължавам да пиша романи, за което се извинявам

Замисли се дали ще издържите 3-4 или повече години на хиляди километри един от друг. За толкова време и двамата ще се промените. Когато не се виждате често, тръпката и чувствата постепенно ще си заминат, според мен. Нищо не пречи да пробвате, но не знам доколко ще има смисъл. Ще си имате ли достатъчно доверие?? На ново място, нови хора, нови емоции... Според мен, ако не и двамата, то поне единия от вас, известно време след раздялата ще срещне друг и така.... Не, че е абсолютно невъзможно, да се получи, но ми се вижда доста трудно да се поддържа връзка чрез интернет.

[xXxPETYAxXx]

Да изборът си е техен, но си мисля, че всички, които казвате "разделете се", ако бяхте в това положение нямаше да направите това! Не е толкова лесно просто да кажеш "край", ако наистина се обичате...

[PyCoKoCkA93]

Не съм песимист,а реалист.Има голяма разлика.И да,наивна си.Не мисля,че ще ти е готино да си споделяте като "приятели" колко сте се забавлявали и с кой (евентуално) сте имали вземане-даване на вчерашния купон.А още по-малко ще се радвате да чуете как другия има еди-какви си проблеми с новата си половинка,която подсъзнателно ще сравнявате със себе си и ще намразите.А рано или късно ще теглите и една майна на другия...

[SisiStrange]

Както и да е,спирам дотук.Казах си мнението,подкрепих го с аргументация,стига толкова.Явно тук сме на различни мнения,но изборът е неин,макар и да знам вече какъв ще е.След това и страданието ще си е нейно...

ПС:И после пак ми казвайте,че все съм слагала розивите очила (не се заяждам )

Защо мислиш, че така страданието ще е по-голямо? Помисли си. Стресът от това, че си на ново място, с непознати хора, без родители, без приятели, с непознати улици, трябва да се установиш, да се издържаш, евентуално да си намериш работа + да преживееш съкрушителната раздяла. Звучи ми кошмарно. По-добре да минеш през всичките трудности без отвътре да си като изстинал айсберг и едновременно с това си глътнал нажежен пирон. Пък, ако рано или късно се разделят, вече ще има на кого и какво да се опре там. Не да се справи сама.

[PyCoKoCkA93]

Да изборът си е техен, но си мисля, че всички, които казвате "разделете се", ако бяхте в това положение нямаше да направите това! Не е толкова лесно просто да кажеш "край", ако наистина се обичате...

Оооо.това все едно аз съм го писала,ама в съвсем друга ситуация.В тази е адски трудно и болезнено и ако авторката наистина беше мислила ЗАДЪЛБОЧЕНО и преди за това,сега нямаше да се чуди на глас пред купчина непознати,а много по-рано би взела решение или поне много по-рано би се допитала.Щом чака последния момент,за да го направи,значи не е наясно със себе си и не осъзнава наистина,че всичко хубаво,което са имали,ще има своя край.Край,който те съвсем преднамерено са избрали в името на учението.Когато правиш един избор,трябва и наистина да си готов да понесеш последствията от него.Но не само на думи...

[PyCoKoCkA93]

Защо мислиш, че така страданието ще е по-голямо? Помисли си. Стресът от това, че си на ново място, с непознати хора, без родители, без приятели, с непознати улици, трябва да се установиш, да се издържаш, евентуално да си намериш работа + да преживееш съкрушителната раздяла. Звучи ми кошмарно. По-добре да минеш през всичките трудности без отвътре да си като изстинал айсберг и едновременно с това си глътнал нажежен пирон. Пък, ако рано или късно се разделят, вече ще има на кого и какво да се опре там. Не да се справи сама.

Сиси,аз съм съгласна с всичко това в доста голяма степен.Но това е идеалният вариант,в който ще си има дружинка за споделяне и прочие.Обаче има едно неписано правило,че мъжете,как да го каза,не че по-лесно емоционално преодоляват раздялата,а по-скоро,че първи имат смелостта да се впуснат в нещо ново,дори и чувствата да не са отишли.И докато уж се подкрепят и са първи приятелчета,ще и дойде като гръм от ясно небе като чуе за тази или онази мацка.Тогава би я боляло много повече.Но аз го казах вече това с 2 изречения...

[Leesha]

Русокоске, не случайно уточних ИЗРИЧНО, че няма да си хвърляме в очите новите "завоевания", забивки, връзки и прочие. Точно, защото е жестоко и ненужно.
И в интерес на истината, аз съм си направила избора. Ако се зачетеш по-внимателно, ще видиш, че търся не само съвет, но и подобни истории, мнения и изобщо обсъждане на ЦЯЛОСТНАТА тема "сериозна връзка-раздяла преди университет", а не просто решение на моя проблем.

[SisiStrange]

Русокоске, е да, ще и дойде. Ама поне ще е създала вече познанства и приятелства. От опит ти казвам: огорчено, депресирано момиче, преживяващо тежка раздяла много по-трудно се включва е общи активности, създава връзки и си намира приятели.

Преди гимназията бях точно така. Тъжна, самотна, в гадно настроение. МНОГО трудно си намерих приятели.

На нея и трябва да си създаде там място, да се впише в компания. После раздялата, ако ще наистина да е заради някое българско момиче, ще е една голяма идея по-лесна.

[jghgh]

Русокоске, не говори наизуст.

[Leesha]

Русокоске, е да, ще и дойде. Ама поне ще е създала вече познанства и приятелства. От опит ти казвам: огорчено, депресирано момиче, преживяващо тежка раздяла много по-трудно се включва е общи активности, създава връзки и си намира приятели.

Преди гимназията бях точно така. Тъжна, самотна, в гадно настроение. МНОГО трудно си намерих приятели.

На нея и трябва да си създаде там място, да се впише в компания. После раздялата, ако ще наистина да е заради някое българско момиче, ще е една голяма идея по-лесна.

Честно казано, никога не съм имала проблеми с вписването в компания. Естествено, никога не съм попадала в такова положение, но ... в гимназията не познавах никой и това даже ме нахъса да се запозная с колкото се може повече нови хора. Поради някаква причина, когато съм съвсем сама, се чувствам по-смела.
Разбира се, родителите ми винаги са били до мен, но мисля за себе си като за човек, който лесно изгаря мостовете към миналото и започва от начало

[fenastz]

Не си правете илюзии, по-добре се разделете.

[Zarity]

И аз съм в същата ситуация,разликата е че поне аз оставам тук,а той отива някъде и ще се връща.Та си оставаме заедно,каквото и да коства.Твоята е по-сложна,като и двамата се местите,но ако чуствата ви са найстина силни и искате да сте заедно ще сте заедно,колкото години да ви отнеме.Струва си да се опита,ако мислиш че това е човекът за теб. Трябва да се борите един за друг.Трябва поне да опиташ,иначе вероятно цял живот че се чудиш какво щеше да стане.

[Amore-Mio*]

Пробвайте.

Вярно е, че ще е изключително трудно, не би трябвало да не се захвърлят всичките тези неща, преди да сте направили всичко възможно, за да продължите с тая връзка.