- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- прблем с нашите
На почти 16 съм. Имам един проблем с наще. Майка ми не ме оставя да се оправям сама. Ще напиша пример: Преди месец и половина горедолу, имах уговорка с приятелки да ходя на басейн. Казах на наще, баща ми не ме пусна, а майка ми все ми мърмореше за това и се сърдеше. Баща ми ми каза, че не дава да отида, защото на това място, където избрахме да отидем било много дълбоко. Тогава се почувствах много зле. Започнах да плача. За мен няма причина да се притесняват, защото аз мога да плувам. И отделно моите съученички ги пускат до по-далечни места, а мен-не и се чувствам гадно. Друго нещо: И от сегашния ми клас и предишните има такива, които от 2ри клас ги пускат да се прибират и отиват от даскало, а мен от 7ми. Срам ме даже да го кажа. Този контрол от наще, ми пречи.
Също и съм станала некадърна в някои отношения. Много ясно, че ще е така, защото не ме оставят да свърша нещо сама. Как да се разбера с тях според вас?
Последно редактирано от simba5 : 08-25-2012 на 10:47
Просто родителите ти се страхуват за теб, мислят си, че така постъпват добре и че те предпазват, но не разбират колко грешат. Аз съм на 15, нашите нямат против да излизам, по принцип ми дават сама да си правя нещата стига да имам контрол над себе си и да мисля с главата си, но пък имам вечерен час преди да се стъмни .______.
Опитай се да поговориш с тях, обясни им как се чувстваш, обясни им , че трябва да ти имат доверие, че можеш да се справиш и сама в ситуации. Карат ли те да вършиш някаква работа вкъщи, например да миеш чинии, да чистиш с прахосмукачка ..? Обясни им , че си пораснала, не си вече малкото им детенце. Вече си отговорен човек.
Наистина е много неприятно,когато ти нямат доверие за нищо.Нашите също бяха така - никога не ме оставяха да се оправям сама,а после ми се караха,защото не съм можела да се оправям сама
Просто трябва да им покажеш,че могат да ти имат доверие и постепенно ще започнат да ти позволяват да излизаш сама,до късно и т.н.
Имай в предвид обаче,че е много по-добре да са строги,отколкото да те оставят на произвола на съдбата.Както казах в една друга тема - имаме цял живот пред себе си да се оправяме сами,така че е по-добре да сме с родителите си докато още можем![]()
“If you enter this world knowing you are loved and you leave this world knowing the same, then everything that happens in between can be dealt with.” - Michael Jackson ♥
Те винаги ще искат ти да си останеш момиченцето на мама и татко, но държанието трябва да им се промени и начина е лесен(зависи какво разбираш под лесен)
Просто седни и говори с тях. Кажи им, че ти си вече голям човек и че можеш да се грижиш сама за себе си
Освен на теория им го покажи и на практика![]()
Можеш да измиеш колата на баща ти или да слагаш масата ... покажи им че можеш повечето неща сама, а за останалите те винаги ще са насреща![]()
Те винаги ще искат ти да си останеш момиченцето на мама и татко, но държанието трябва да им се промени и начина е лесен(зависи какво разбираш под лесен)
Просто седни и говори с тях. Кажи им, че ти си вече голям човек и че можеш да се грижиш сама за себе си
Освен на теория им го покажи и на практика![]()
Можеш да измиеш колата на баща ти или да слагаш масата ... покажи им че можеш повечето неща сама, а за останалите те винаги ще са насреща![]()
Страхуват се за теб, искат да се чувстваш добре и да си изживееш детството, без да се притесняваш за това-онова. Искат ти доброто, но просто не знаят как да го направят. Седни и поговори с тях. Сериозно, като голямо момиче. И стискай палци да те разберат.
До болка ми е познато. До една година и аз бях така като теб. Покажи им, че може да си самостоятелна,поговори с тях, докажи им, че може да ти имат доверие. Друго не знам какво да те посъветвам, горните коментари са изчерпателни![]()
"Cuando amor no es locura, no es amor." - "Когато любовта не е лудост, не е любов."
Боли те хуя, отивай без да ги питаш, басейните са пълни с деца дето са се удавили, защото родителите им са ги пуснали да отидат.
n00bs
Може би в техните очи още си малкото момиченце на мама и тати . Събери кораж седни и поговори питай ги какво точно ги притеснява кажим , че вече си на 17 и имаш нужда от повече свобода пък ако не стане изчакай да станеш на 18 и го удари на яки купони
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън