Сдърпахме се жестоко, телефонно едно такова. Интересното е, че не ми дреме особено, да не кажа никак. Още по-интересното е, че не се сетих за бившия тероризатор, което означава, че не съм си въобразила преди време, когато стигнах до заключението, че съм преживяла цялата история. И де факто, наистина съм.
Съдбата не се шегува, ами чисто и просто си прави ташак с мен. Или е това, или светът не е просто малък, ами с големината на кибритена кутийка. Как може да има толкова хора из целия град, аз да си щъкам напред-назад, аху-иху, лиготия, и накрая да се запозная не с кой да е друг, ми с една от бившите му?! И то не коя да е бивша, ами Бившата(май). Съвсем случайно го открих тва. Не ми се рови още, че кой знае кво ще открия(дето не искам). Смешното е, че без да искам го излових и как ме е излъгал за някои неща, та програмата е пълна. Тая девойка е хубаво детенце, ама другите, пренощували нощ(или две), поне тия, които знам, са бая посредствени и... ни моат ми съ намажат на малкия пръст. Знам колко комплексарско звучи, няколко пъти се чудих дали да го пиша въобще, но реално са доста безлични момичетата и ми се струва, че ще Му е бая тъжничко, когато(ако) ме изпусне.
А той ще ме. И не е голямата драма заради тази вечер. Просто се трупа, трупа и в един момент ескалира. В момента съм много повече от хладнокръвна, много повече от спокойна, много повече от разумна, много повече от въздържана. Мога да правя панаири, да играя мръсно, обаче ме мързи да се напрягам и да си го правя сложно. Пък и подобни демонстрации не биха довели до нищо добро, освен до покачване на и без това високото самочувствие на г-н Его, та ще си го спестя. Готиното е, че той е импулсивен тип и пали бързо, пък когато вижда, че не реагирам никак и запазвам самообладание, съвсем откача.