чувствам, че не ме разбира за пореден път какво й говоря.. не иска да приеме, че е сгрешила спрямо мен, според мен, и това е. не знам как ще бъда майка един ден, но знам, че изобщо не я чувствам близка вече.. отдавна. има някви рандъм моменти, в които я харесвам, в останалите ме натоварва, задушава, може би аз съм зле, причината е в мен, но тя не полага никво усилие ей така.. а може би в отношенията не трябва да има усилие, знам ли, ако се напъваш, значи не сте един за друг
ама тя ми е майка, как може да не сме една за друга..