историята на един казак

[darkPaladin]

Казвам се Юри Дмитриевич, казак от първа сотня на Радецки,ранг лейтенант.
Годината беше 1877,датата е 21 август,тъй като коня ми бе убит аз отидох пеша да подкрепя прохода Шипка,но честно казано не бях очарован.Турските войници бяха 27000 а ние бяхме 400 казаха един полк и 6000 опълченци,за които знаех малко впрочем бях научил,че са аборигени,които ще побягнат на първия залп.
Да си призная положението беше критично и бях на мнение,че съм се провинил и съм изпратен да мра.
Турците опитаха няколко пъти да ни разбият,но ги отблъснахме.Това бяха ония мигове на надежда,че ще удържим и нашите при Плевен няма да бъдат разбити,защото Сюлейман мине ли прохода ще стане точно това,а за нас това е фатален край.
Датата е 23 август 3 дни се бием,а помощ не иде и не иде.Аз самия стоях до стоманената батарея,с моята вярна рота кубански казаци.В един момент съзряхме турците те се бяха крили в дърветата и бяха достигнали на 200 крачки от нас,заредих пушката и се подготвих а зад окоп беше артилерята където се издаваха командите.
-Зареди оръдията!
-Оръдията заредени!
-Оръдие едно,огън!
-Оръдие 5,огън!
-Оръдие 3,огън!
Те гърмяха толкова силно,че не си чувах мислите.
-Войници картечен обстрел с оръдията,огън!
Истината бе,че колкото и стръмен да е склона и колкото и точни да са нашие оръдия турците напредваха,но това бе нищо сравнение с новите турски подкрепления,сега те бяха 40000 войска преживяла много битки,с завиден боен опит.Бях обзет от отчаяние
Видях фесовете на около 20 метра от нас,тогава командващия офицер.
-За стрелба!
-Десен фланг,огън!
-Ляв фланг,огън! Аз и хората ми стреляхме залпово рамо до рамо с гордите орловци и повалихме първите заптиета,така след 3 залпа...
-Войници напред,в атакааааа.
-Ураааа! никога не бях усещал такава ярост бързо сложих пушката на рамо,изкарах своята шашка и се втурнах напред в сечта,посякох 3 аскера и чух новата команда.
-Отстъпление на изходна позиция,брани стоманената батарея!Върнах се в моя окоп всички в моята рота бяха живи,а аз бях обхванат в една ярост,гордост,патриотизъм бях готов да умра.Въпреки нашите усилия турците напредваха към 17 30 ние се втурнахме отново в контра атака.Чувах викове,стенания,виждах как настава сеч.Първия,който съзрях бе застрелян от мен,след него друг ме нападна с щика си но успях да го избегна и му строших главата с приклада,изкарах своята шашка обърнах се и видях как един моите хора бива заклан,аскера бе посечен от мен.
В следващия момент нещо силно ме повали видях сянката на аскера над мен и затворих очи,готов да умра,но нищо не се случи.
Погледнах нагоре,видях кон,на него кубански казак със стрелец на коня.
-Казак до казака,брат до брата!Каза казака.
-Казаците дойдоха,помощ иде урааааа!
Всички се нахвърлихме срещу турската войска,която бе обзета от панически страх и побягна,батареята бе спасена
-Ураааа!
Но това ура секна в мига в който погледнах зад мен,видях как турците са ни нападнали в гръб.На върха имаше няколко стотин опълченеца другите минаваха в бавно отстъпление до крайната позиция където спряха.Те хвърляха камъни,дървета дори убитите си другари,те нямах намерение да бягат,виждах в очите им огън както никога до сега,бяха обхванати в ярост нещо неуписуемо никога не го бях виждал.
Новите сили оформиха бързо 2 редици,аз и моите хора се строихме с тях.
-Първа редица,две крачки напред.
-За стрелба!
-Огън!
-Втора редица 5 крачки напред!
-Огън!
-Всички на щик!Естествено казаците нямаме щикове и трябваше да извадим шашките си.
-По шашки на главооо!
-Напрееед!
-Урааааа!
Тук се хвърлихме с всички сили да спрем напъна,който беше на самия връх,ние ги нанизвахме на своите щикове,посичахме ги с шашките,газихме върху тях,тогава българското опълчение се хвърли с викове напред,кой с каквото намери имах усещането,че просто искат да убият колкото се може повече.
Ваща мама джагалскаааа!Крещяха българите.
А аскерите,ех аскерите тези,които видяха какво идва към тях обърнаха в бяг,те се търкаляха падаха в пропастта.
-Стой!Изкомандва полковника.
-Шипка е спасена братя!
-Урааа!
Това всеобщо ура беше,някакси отдъхващо макар и уморени бойната ярост ни крепеше,ние победихме в битка която бе обречена,но благодарение на тези смели наречени от мен аборигени,направихме невъзможното ние удържахме,няколко часа по-късно дойдоха всички налични подкрепления прохода бе подсигурен,погледите ни бяха вперени в Плевен.Никога не бях виждал подобно нещо,никога и не видях,слава на героите!
Дано 135г по-късно все още биват помнение и почитани.
По истински случай от преди 135г,с леко променен разказ.

[KadifWerewolf]

tl; dr xD

[Uzerneim]

Него ли игра на шипка?

[darkPaladin]

Него ли игра на шипка?

да