За раздялата преди университета

[Leesha]

Разтърсих се из форума, но не намерих подобна тема, а въпросът е ... да кажем, че точно в този момент е доста разпространен Ваканцията почти приключи, повечето започваме университет .. голяма част от нас - в друга страна.

С приятеля ми сме заедно от 2 години, връзката ни е сериозна, никога не съм се чувствала толкова близка и спокойна около някой друг. Почти като семейство ми е. И двамата сме приети в университети и практически ще учим на противоположните краища на света ... специалностите ни са доста натоварващи и изключват възможността да пътуваме често, а отделно нямаме и финансовата възможност.

Какво бихте направили вие в подобна ситуация?
Вариант ли е връзката от разстояние, при положение, че можете да се виждате единствено лятото в България? (и то, ако и двамата се върнете) ..
Какво става с двойките в нашето положение?
Кога трябва да се разделите - непосредствено преди заминаването или?

А какво мислите за раздялата преди колеж/университет и събирането след това? Ако подържате контакт през цялото време(телефон, скайп и тн), но не сте "заедно", възможно ли е да се съберете след 4те години следване, ако искрата още я има или е твърде наивно и идеалистично като идея?

Не търся съвет, колкото нещо, което да ме обнадежди. Изобщо, споделяйте всякакви мнения, коментари и истории

[WesSneijder]

Пробвайте, ако стане-супер, ако не-не е изненада. Нищо не губиш така.

[SisiStrange]

На твое място бих опитала с връзката от разстояние пък каквото стане. Ако се отдалечите, ще е постепенно и по-безболезнено, отколкото направо да скъсате с идеята да се съберете някога си.

[Leesha]

Въпросът е, че мога да го видя максимум веднъж за 9те месеца, в които ще следваме ... а и най-вероятно той ще иска да остане да работи и лятото там, където учи. Връзка от разстояние, в която не се виждаме, а общуваме предимно по скайп, фейсбук и с имейли ...

Ще ми се да мисля за университета като за изпитание - че няма да спрем да се обичаме за 4те години, в които няма да сме заедно. И че скъсването няма да е окончателно. Наистина не бих могла да си представя как НЕ съм с него, а възможността никога да не се съберем/да се разделим заради разстоянието завинаги много ме плаши.

Продължавам да пиша романи, за което се извинявам

[xoxi]

Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.

[mkio]

Не късайте, само защото разстоянието ви плаши. Ако ви е писано да сте заедно нищо не може да ви раздели. Остани с него, а времето ще покаже имате ли бъдеще.

[Teenhelp1]

Останете заедно не трябва разстоянието да ви плаши може да си поддържате връзката както ти спомена.Щом се обичате и сте си като семейство не виждам причина да се разделяте ако връзката ви оцелее след това ще е супер.Може да се гледате по skype на камерата.

[spenssi]

Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.

Напълно съм съгласен, както се казва – „Няма проблеми, има само възможности“

[Leesha]

Искам да знам, че мога да го чуя и видя, когато имам нужда от него и да бъда до него, когато той има нужда от мен. Да разговаряме за дребни ежедневни неща, за впечатленията му от града, от хората, от образованието, от общите ни познати ... да знам, че мога да му звънна и да се разберем да се видим след 15 минути. За мен това са неща, които са от жизнена важност за една сериозна връзка. С "гледането по камерата" мога да се задоволя, ако става въпрос за седмица или месец, но да знам, че няма да го видя, да го целуна или просто да си лежим и да си говорим за всичко ...

Не оставяйте с впечатлението, че търся само съвети - те са добре дошли, естествено но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия. Аз поне смятам, че това е проблем от същата значимост като избора на университет, например.

[xoxi]

но бих искала и други да споделят опита си и евентуално да се получи стойностна дискусия.

Аз опит още нямам в това (е, той учи в друг град, но се виждаме почивните дни и ваканциите), но след 2-3 години аз заминавам да уча, работя и живея при роднини в Америка, докато неговите планове са си за оставане в България.
Още в началото се разбрахме, че връзка от разстояние не е връзка. Както и ти каза, не е достатъчно да се виждаме на камерата или да се чуваме по телефона. И за двамата ни това си е загуба на време.
Взехме решението да се разделим. Пак ще си говорим, ще се виждаме по скайп... и най-вероятно ще прекарваме доста време в тези занимания, но няма да имаме задълженията един към друг, които имаме сега примерно. Той ще е свободен да се среща с други момичета, аз ще излизам с други момчета. В началото ще е трудно, това е ясно, но е по-доброто решение.
Далечни планове за бъдещето ни след това не сме правили. Може аз да се върна тук, може той да замине при мен... а може и просто да прекъснем контакт един с друг.

В началото, когато говорихме за това, аз бях "да, добре.. ще се разделим и готово", но колкото повече време прекарваме заедно, колкото по-сериозна ни става връзката, колкото повече време минава, колкото по-зрели ставама, толкова повече осъзнавам колко ще е трудна раздялата. Ще има ред сълзи, ред сополи (поне от моя страна), но и двамата сме на мнение, че така ще е най-добре.

[102]

Много си готина. =). Обичаш ли го ? Ако обичаш някой дали и хиляди километри биха те спрели да го обичаш... "..специалностите ни са доста натоварващи и изключват възможността да пътуваме често, а отделно нямаме и финансовата възможност." .. Това не значи ли, че няма да имате и много време като цяло за секс при тези натоварени програми... това в случай, че скъсате.. Няма ли интернет връзката ви да ви помага да се справяте с това.. да си разказвате скучните делници.. да се разсейвате от науките.. липсата на секс.. Ако го обсъдите и сте на една вълна какво лошо има в това да опитате пък каквото излезе. В крайна сметка в един видео разговор винаги може да си проличи кога отношенията охладняват. А относно НЕвиждането имам приятели, които се виждат за по 2 седмици в годината на нашето черноморие и не съм виждал по-силно влюбена двойка, ама пък може да са изключение... по-скоро са. ХАХ...

[DragonLady]

Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.

По добре да те боли месец, два, три, вместо да се измъчвате взаимно в продължение на години.
Най-добрата ми приятелка беше така с бившият си, и се разделиха, беше и трудно да, болеше я, но след няколко месеца се окопити ( а и той и "помогна" като се хвана с една пачавра ), а след около година срещтна момчето за нея, с което са заедно вече близо година.

[Пандишпан]

Това да се разделите сега и след 4 години да се съберете пак ...изглежда ми наивно пък и безсмислено.Не можеш да правиш планове и уговорки за след години.Никой не може.Дотогава нещата може да са много различни.Или заедно или не.Ще ви е трудно,но ако се обичате истински не бива да се разделяте заради разстоянието.Най-лесно е да се откажеш.За да достигнеш до щастието,трябва да преминеш през много изпитания.Аз бих рискувала,бих се борила за щастието си.

[xXxPETYAxXx]

Не се разделяйте преди да заминете - така ще ви е тежко и на двамата. Останете си заедно, пишете си, говорете си, след време ще се отдалечите - колкото и да не ви се иска, и най-вероятно ще скъсате от само себе си. Всеки има нужда когато замине някъде далеч, да има с кого да споделя, някой който да го подкрепя, да се обичат. Но обстоятелствата са такива, че просто свикваш с липсата му и усещаш как се отдалечавате, НО поне не се наранявате взаимно!

[kalpazanka]

Мнението ми се доближава най-много до това на xXxPETYAxXx.
Разделяйки се и заминавайки, си създавате много по-голям стрес, а така бихте си били опора и бихте преодолели по-леко този период. Неминуемо ще се намесят други момчета и момичета, но разстоянието ще се погрижи чувствата да охладнеят /или да се *затоплят*/.
Не бързай да режеш клона, на който седиш, защото един ден може и да съжаляваш за тази своя категоричност и да се питаш "А как ли би било, ако еди-какво-си".

[Leesha]

xXxPETYAxXx, а няма ли да ни е по-тежко ако знаем, че не можем да бъдем "заедно" (тоест, връзката ни да се изчерпва чрез видео разговори) и да проточваме края с месеци, отколкото ако приключим чисто?

kalpazanka,да, точно затова не ми се иска да спра да се надявам, че ако ни е "писано", някой ден ще се съберем отново. Старата любов ръжда не хваща - в общи линии можеш да кажеш, че разчитаме на това
ние сме се разделяли и преди и съумяхме да запазим цивилизовани отношения ... на това се и надявам - разделим ли се заради ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, а не защото сме си писнали, да си останем приятели и да продължим да сме все така близки. За мен обичта не е нещо, което се изчерпва, а просто се превръща в уважение, близост и тн.

[xXxPETYAxXx]

Не казвам, че ще ви е лесно, но би било по-добре така.
Както каза калпазанка "Не бързай да режеш клона, на който седиш, защото един ден може и да съжаляваш за тази своя категоричност и да се питаш "А как ли би било, ако еди-какво-си"."
Ако сте готови да се разделите, значи не се обичате чак толкова безрезервно.

[anonymous708973]

С един бивш щяхме да сме пред подобна дилема, но се разделихме доста преди да замине.
Тогава неговото предложение беше отворена връзка в моя посока, а аз винаги съм смятала, че най-добрият вариант е да се разделите (тоест, и двамата сте без ангажименти един към друг от момента, в който пътуващият се качи на самолета) и един ден да се видите, да си поговорите и да разберете дали искрата още я има.

[Violenza]

Всичко, което ти разправят, че ще е трудно и т.н. направо бледнее пред това, което те чака. Стресът е огромен. Неописуемо отвратително е. Сама прецени дали ще можеш да се справиш И с една подобна раздяла.
Подкрепям Сиси и Калпазанка. Аз бих запазила връзката си. Казвам го от личен опит.

[strawberry88]

Според мен е по-добре да се разделите, да си дадете свободата да излизате с нови хора. Няма лошо да се чувате по скайп/фейсбук/телефон и ако един ден имате възможност и все още чувства един към друг, да се съберете отново.

Съгласна съм!

[jghgh]

Пробвайте от разстояние, нищо не губите.
За плановете... поживем, увидим, както се казва на руски.
Може наистина да стане така, че след 3 години (предполагам и двамата сте в Кралството, а там бакалаврите са по толкова) да се съберете отново. Може пък да стане така, че да срещнете други хора и да сте (по-)щастливи с тях, дори ако сега това изобщо не ви се струва възможно.
Животът предлага много неща, не знаеш накъде ще те отвее вятъра. Може да бъдеш толкова щастлива един ден, и то без него, както и той без теб. Казвам го чисто хипотетично.
Не гледай черногледо на нещата.
А на първо време запази връзката си. Вижте какво можете да направите.
Ако стане - чудесно.
Ако не - нещо хубаво чака зад ъгъла, със сигурност. Всяко зло за добро.

[PyCoKoCkA93]

Фактите и опитът на другите хора е доказал,че рано или късно,такива връзки умират от самосебе си.Всеки започва нов живот,с нови хора,нова обстановка и т.н.Постепенно спомените от миналото избледняват и остават на един заден план в живота на човек...заедно с чувствата.Интернет комуникациите само ще удължат агонията ви,а ако единият си остане безнадежден романтик и мечтател,още повече ще страда,когато осъзнае,че другият го р преодолял и продължава напред.Моят съвет е,колкото и да ви е трудно,разделете се сега и не поддържайте никакъв контакт известно време.Натовареността в началото ще ви помогне да преминете през най-трудния първоначален етап.А след време,ако се завърнете в родината и се срещнете...животът ще ви покаже дали сте били наистина сродни души.

[LeprikonA]

Една моя приятелка тази седмица изпрати приятеля си за Холандия, не се знае кога пак ще си дойде, а тя не е особено добра във връзките от малки разстояния, камо ли нещо подобно. Но и двамата решиха, че поне могат да пробват, на мен това ми се струва като по-смисления вариант. Аз лично не бих се отказала, поне не и така. Ако с времето, в което сме далеко чувствата станат по-студени и почти изчезнат - да, но по средата на нищото - не.

[lala7]

Distance means nothing when someone means everything end of story.
Предстои ми същото макар че ще имаме по-голяма възможност да се виждаме,защото и двамата ще сме във Великобритания.
Както и да е .. смятам,че когато двама души се обичат,наистина се обичат и са сигурни,че искат да останат заедно,то могат да го направят ) И да,разстоянието може и да окаже влияние,но за мен всичко опира до желание и до това колко силни са в чувствата ви,а както го описваш вашите са такива
Не съм си и помисляла да се отказвам от връзката си и искрено вярвам,че ще успеем да я съхраним желая ти същото и на теб

[PyCoKoCkA93]

^Lala7,твоят случай е един,а този-съвсем друг.Ти имаш шанса да ВИЖДАШ този човек и той е на МНОГО ПО-МАЛКО разстояние от теб,докато тук и разстоянието е ОГРОМНО,шансът да се видят е максимум веднъж в годината при най-добри обстоятелства.Ако за теб това е "връзка" и мислиш,че ще бъде пълноценно за тях за 4 години да се видят 4 пъти...Аз лично не бих се тормозила така-да преча на развитието си и да не давам шанс на нови хора в живота си,защото психически се чувствам обвързана с някой...И на всичкото отгоре не се знае дали след тези 4 години и двамата ще искат да се върнат в България.Може да решат да се реализират в съответните държави,където малко или много са свикнали.Не виждам смисъл да се измъчват излишно,внушавайки си,че имат връзка.Още от момента,в който са избрали кариерното си развитие и образованието пред половинката си,е трябвало да си дадат сметка за тези неща.Аз поне не бих се сетила да мисля ЗАДЪЛБОЧЕНО върху това един месец преди да замина и да очаквам да не ме боли и да не страдам от случващото се.На нейно място щях да се разделя с момчето,още когато съм разбрала,че съм приета,защото здравият ми разум ми казва,че на 100% ще се отдалечим като заминем и по-добре да страдам "ей така по средата на нищото" и малко по малко да го преодолея като зрял човек,вместо да се залъгвам,че за 4 години всичко ще е цветя и рози и винаги ще сме мили,добри и обичащи се по скайпа,докато един ден не се върнем в родината...Никой не знае какво му предстои и е глупаво да си правиш такива розови илюзии.Както и да,казах вече моята гледна точка.Може да ви се струва крайна,брутална и прекалено изпреварваща събитията,но ЩЕ СИ ОТРЕЖА ГЛАВАТА,АКО АВТОРКАТА ПРОДЪЛЖИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ "ВРЪЗКАТА СИ" И МАКСИМУМ СЛЕД ГОДИНА НЕ НАПИШЕ ТЕМА "РАЗДЕЛИХМЕ СЕ,ЗАЩО СТАНА ТАКА,КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ?"!!! (може и отдавна да е забравила съществуването на този сайт,но подтекста е,че точно това ще се случи)