знам, че няма да има някакъв въпрос в темата, но имам нуждата да споделя някъде мъката си.
от няколко дни не бяхме наред с приятеля ми - аз се държах тъпо, той естествено също до един момент в който настана голям скандал и той ми заяви че не може да е повече с мен. от тогава нататък не съм яла, не съм спала, за нищо друго не мисля... разбрахме се, че ще се видим и ще обсъдим връзката си. видяхме се, поговорихме си, аз му се извинявах и съжалявах че съм направила всички глупости, уважението ми РУХНА, бях кръгла нула, бях готова на всичко за да го накарам да остане с мен, колкото и егоистично да звучи. разделихме се по най-отвратителния начин, той ми каза че иска време, много време за да обмисли и прецени. аз естествено казах, че няма как да продължа да бъда приятел с него, въпреки че сме в едно училище, в един клас. не знам дали ще издържа, докато се прибирах едвам не припаднах на няколко пъти, в момента едвам се сдържам за да не притеснявам родителите си.
не знам какво да правя, как да се държа
поех този риск да съм с него въпреки че сме в един клас, но след като се случи така че не сме заедно, а аз го обичам повече от всичко и не мога да си представя как може четири години да го гледам отстрани и да не съм с него.
освен ако не тръгнем отново, след като цялата буря отмине и иска отново да сме заедно.
моля ви се не ме обиждайте...