Здравейте на всички ^^ Имам един ... мой си проблем. Знам че може на някой да се стори много тъпо,смешно обаче тази мисъл всеки ден ме тормози. С приятеля ми сме почти година заедно.Много караници много нещо,... никакво доверие и въпреко всичко с много компромиси и търпение и от двете страни засега мисля че ... стабилизирахме много нещата сравнение с преди. Преди ме е лъгал... и виждах само това. Само обвинявах и не виждах че вече ... вече наистина не го прави. Но когато разбрах с какви момичета е бил преди.. просто аз самата не съм като тях. Смисъл такъв не се мисля за грозна.. нито пък за много красива. Обаче знам че върешно той си ме подрежда по някакъв начин и аз винаги сякаш за него съм след тези момичета. Да може да е с мен, да съм единствена за него но как като знам че вътрешно сигурно ме смята айде ако не за грозна за много под "тяхното ниво" .. оф даже и аз не се разбирам но все има една такава мисъл. Не мога точно да го обесня. Да речем че нямам някакво самочувсвие за себе си добре... но имам нито ми е в повече нито ми липсва. Кара ме да се 4увствам добре, повтаря ми постоянно че съм единствена за него и никоя друга не му трябва но .. как да стане като не мога и не мога да се почувствам по важна. Сякаш ако ей сега някое момиче от бившите му си каже "не мога без него ще си го върна" примерно говоря ... сякаш нямам шанс да го запазя до себе си. Попринцип имаше възможността да се върна при едната си бивша докато беше с мен.. и не го направи. Но постоянно тези момичета от миналото му ме тормозят всеки ден. КАзвам си "виж колко са красиви защо забога е с мен,сигурно защото вече е заета и знае че няма шанс" сеедно съм 2рата. Моля ви не ми казвайте че трябва да се разделим не е това.. прави всичко за мен но защо се чувствам така? Единственото което .. ме успокоява на моменти е .. че щом е с мен значи иска да е с мен. Просто имам нужда от еи такъв разговор "смятам че еди си коя е по красива от теб че еди си коя е по добра в дадено отношение от теб.. имам нужда от еди си какво тя ми даваше това а ти не го правиш" Звучи грубо знам но аз самата имам нужда да го чуя отколкото да знам че си го мисли. Но няма как да ми го каже... а самият факт че си го е помислял даже ме убива. Само не ме упреквайте и обиждайте искам просто най-сетне да си отворя очите и спра да мисля такива глупости но не мога. Знам само че аз съм си виновна за това, че е мой проблем и трябва сама да го разреша да стана по уверена в себе си и да спра да се измъчвам с такива мисли които отстрани изглеждат... абсурдни знам... Благодаря за отделено време на тези които са го прочели.
Последно редактирано от ninaa12 : 08-27-2012 на 11:46