Чаай да те светнем у една, далавера; ^8
Кат навремето бях малак, имах, едно морско свинче. то беше моя пръв домашен, любимец. Ас мн си го обичках. Ама изках истинки тарантула:! животат ми беше на красто-път,, садбовно решение ,мипредстоеше, и, се наложи да тарпя болка(напомня ми много на ситоациата със Пабло и Прета от латиносериала)!... та изкам да кажа че, във аквариумат нямаше място и за дватама, а нашите, ня-маха средства за втори аквариум. осещах и че синчето осеща моята болка и и двамата ни разяждаше болката отвътре накрая открих ! решението ... пуснах свинчето. На свобода! леко оредялата му козина се полюшваше под гребените на вятарат. и колкото и да се изненадах болката отихна. тогава осетих,че, бях готов за промяната. и така и до ден днешен със тарантулата ми, си живеем щастиво, в пълно, разбирателство. Поучи се?