- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Somewhere over the rainbow // vol. 1
И да.. днес определено прекалих. Спирам, млъквам, по-добре да си седя депресирана в ъгъла.
Учудвам се... очаквах друго. Както и да е, радвам се все пак.
Начи да, това днес май беше напредък.
Няма да се откажа, а и не мога.. няма.
Има ли смисъл все пак? Това няма да ме направи нито по-малко нито повече депресирана.. все тая.
Дали му пука изобщо?
А кво ли ще направя на оня тест утре?
А тая 2ка по руски ме закопа направо..
А защо не мога да мисля напоследък? А що само тая пуста любов ми е у главата.
А що не мога да се държа нормално? А що никой не ме разбира? А що няма щастие за мен? А що не се гръмна?
Поне Апостолова утре ще ме развесели малко.. предполагам. Къде ли ше седна тоя път. Дано Станчо закъснее.
Как става тая работа.. как така започвам да губя доверието си у вас, как?
А защо на него продължавам да вярвам?
И търпение губя.. и скоро няма да е така забавно.
А може би е най-добре да си седя самичка в ъгъла слушайки музика или играейки на телефона, да видим кой ще се поинтересува от това как съм и какво ми е.
И все пак.. няма такъв човек в живота ми, няма и да има, това ме депресира, да.
Да, да.. реве ми се.
И дано ти няма нищо сериозно. :/
Утре определено няма да ми е ден.
И май ще ми пишат 2ките тоя път. Зор ми е.
Дано личната не ми се прави на интересна, че не ми се мятат лопати.
И да, реве ми се.. надявам се не е нищо сериозно. :/
Дано не е взел думите ми на шега, защото бях напълно сериозна..