Начи да, това днес май беше напредък.
Няма да се откажа, а и не мога.. няма.
Има ли смисъл все пак? Това няма да ме направи нито по-малко нито повече депресирана.. все тая.
Дали му пука изобщо?
А кво ли ще направя на оня тест утре?
А тая 2ка по руски ме закопа направо..
А защо не мога да мисля напоследък? А що само тая пуста любов ми е у главата.
А що не мога да се държа нормално? А що никой не ме разбира? А що няма щастие за мен? А що не се гръмна?
Поне Апостолова утре ще ме развесели малко.. предполагам. Къде ли ше седна тоя път. Дано Станчо закъснее.