на един хардкор концерт, свириха наши общи приятели. след концерта седнах да си лафя с познатите, той цъфна и ми подаде ръка да се запознаем. после всички тръгнахме да се прибираме пеш, че сме в една посока, той ме изпрати баш до нас и си говорихме. след тва много дълго време бяхме просто познати, засичахме се на концерти и пр. рандъм излизахме, всеки месец на кино по веднъж (сирисли!), ама не беше някак редовно и супер мн. се чудех какво се случва, тоя какъв е. сми', че не ме търси постоянно (и слава богу, че щях да изгубя интерес), нито пък съвсем да ме игнорира, ми от време на време ме агитира за излизане, кино и т.н.
по някакъв много странен начин той се доближи до мен и станахме нещо като бест френдс. споделяхме, моделяхме, а у. много близки, много нещо, аз отначало не бях много сигурна кво изпитвам, то и сега не съм много, амааа както и да е, вървят добре нещата.
и така, един ден го целунах. той дълго ме прегръщаше и явно го беше страх да ме целуне той, щото веднъж като се опита да ме прегърне (отделен случай) аз му казах да не го прави - имах си някви мои съображения. и като цяло бях няква дръпната, дистанцирана в голяма част от времето.. как ме разтопи и ми намери чалъма не знам. но наистина много държи на мен и се радвам, че срещнах такова добро човече. мисля си, че дори да се разделим, никога няма да остана с лоши чувства към него, да съжалявам и тн. ще говоря само добро за него, не като някои други бивши, които или са ме изпълнили с безкрайно огорчение или са били пълните моруци..

не знам, споделяше ми се . :3