- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- малко оксиморони и от мен хд
Тихият крясък се наби в главата ми, чуваше се от далечната близост. Във външната вътрешност на авангардната класика се усещаше ведра безнадежност. Чуваше се смешният плач на живият умрял чуст боклук сияещ в ярката тъмнина на младата старост, със спокойното си вълнение той показваше военната си интелигенция по отношение на дървеното желязо. Изведнъж някой заби тъпо острие в главата ми и ме опсипа студена топлина ... горещият студ се вдигаше в гърдите ми ... ударха ми лява десница... цялата бях в суха вода и сладка сол.. не знам от къде.. обърнах се напред и случайно чух от обсидианова пеперуда за обществената тайна, с приблизителна точност бях сигурна, че това е от предишното бъдеще. Силната слабост ме стегна в гърлото, но не исках да прекъсвам безкрайния миг на говореше седейки на високия дол.
добре.![]()
"И гълъбът, сбрал топлина от кръвта,
под пазвата трепна полека,
удари с криле и натам полетя,
където не стигна човека."