Когато всички около теб ти се струват, че не са наред, по-вероятно е причината всъщност да си е в теб. Всичко живо ти се струва изостанало, неграмотно (изтъкваш постоянното натрапване на жаргона), направо те отвръщава и при това дори "близките ти" не правят изключение. Просто никога не се чувствал пълноценно в България, заминал си някъде за 2 години, там си се социализирал и сега се връщаш и си забравил какво всъщност е било положението тук за теб. Най-вероятно преди да заминеш си приел, че там от където отиваш започваш нов живот, на чисто - шанс да си търсиш истински приятели. Проблемът не е в българите или България, проблемът си е в теб като личност. Едва ли някой те е взимал много насериозно преди да заминеш. Вече установил се там си дал всичко от себе си не само, за да се адаптираш, но и да се промениш коренно - да забравиш какво е била средата, в която си отраснал и където поради някакви причини не са те харесвали. Сега връщайки се осъзнаваш, че хората не те харесват, почваш да си припомняш може би и защо, но тъй като си дал толкова много от себе си да се промениш като личност, вече не възприемаш защо някой не би могъл да те харесва понеже в чужбина си се научил как да бъдеш харесван, а тук си със стария си имидж на смотано хлапе, което никога не са взимали насериозно.
Съжалявам, но не е виновна родината, нито пък манталитета. Просто очакванията ти, че вече си се доказал, че си променен и очакваш изведнъж хората да видят тази промяна и да почнат да те уважават. Спомни си какъв си бил и си задай въпроса, защо се държат така с теб. Единствено нови хора биха те възприели насериозно. Старите познати и "близки", за тях винаги ще си бъдеш същия смотльо. Връщай се обратно, където си бил и си се социализирал и това е. Хем ще бъде по-добре за развитието ти в бъдеще, хем вече си имаш и истински приятели там...