Отдавна чета теми в този форум и днес реших да се регистрирам и да разкажа за моята история, защото ми писна да няма кой да ме изслуша. Преди 6 месеца се запознах с едно момче във фейсбук и така почнахме да си пишем всяка вечер. По снимките не го харесвах ама ИЗОБЩО! Обаче имахме много общи теми за който си пишехме с часове и все още продължаваме! Въпреки че не го харесвах на външен вид, не можех нито ден без да си пишем и не мога все още . Нещо в него ме привличаше, но не можех да го нарека любов докато той не ми призна чувствата си . Доколко искрени могат да бъдат тези чувства към човек когото не обичаш не зная, но не мога да заспя вечер без да споделя с него какво ми се е случило през деня ... без да чуя гласа му. Аз също му признах че имам чувства към него. Вече за мен е перфектното момче и външният вид няма никакво значение. Толкова съм привързана към него, че не мога сама да повярвам на себе си. До тук хубаво, но има един проблем. Той не е от града живее на километри от мен и не можем да се виждаме Толкова много го обичам и толкова искам да съм с него ... но все още сме много малки и двамата, едва на 14 и не мога да отида при него, нито той при мен. И двамата живеем с мисълта и надеждата, че някой ден ще се видим и ще сме заедно, но не знам доколко това би могло да стане истина. Всичко бих дала да го докосна да хвана ръцете му .. Всяка вечер плача за него....мечтая, че някой ден ще заспя в прегръдките му... Много е тежко да имаш някой в сърцето си, но не и в прегръдките си
Та искам да попитам хора в моето положение или вече преминали през това дали такава връзка има надежда ?? Струва ли си да продължаваме да се надяваме ?? Възможно ли е някога да бъдем заедно, или да се откажа колкото и да е трудно и да продължа напред?? Моля ви дайте ми съвет и без мнения от сорта ''много си малка'' или ''любов от разстояние не съществува'' , защото СЪЩЕСТВУВА !!