Здравейте, мили съфорумници. Като за начало : на 17 години съм, момчето (бившият ми вече) също.
Последната 1 година се занимавах с 2 момчета, които така да се каже искаха само да ме на***т (сещате се). В началото милите думи, комплиментите и всичко както си му е по реда. И аз понеже бях много наивна се връзвах на целия този театър, но в крайна сметка разбрах, че всичките думи са били лъжа, с цел да бъда вкарана в леглото.
Сега по същество. Срещнах него. Доброто непринудено държание, под маската на "играч". Никога не ми е казвал, че е различен, но аз го виждам. Не ми е обещавал нищо както другите правеха, просто беше с мен. А се прави на такъв какъвто не е, за да не бъде наранен (колко познато хаха). Та.. много често си меня мнението. Един ден мисля, че наистина държи на мен и е с мен, а на следващия се хващам за най-малката грешчица от негова страна. Просто не мога, не мога да се доверя, да помисля, че не е с мен само и единствено, за да ме....... И затова и се скарахме и вече не сме заедно. Не знам вече какво да си мисля. Толкова съм объркана, в ума ми изникват хиляди неща. Толкова ме нараниха последните момчета, че не мога и не искам да се доверя отново. Въпросът ми е какво да правя в такъв случай ? Грешно ли е мисленето ми за него ? Трябва да се опитам да се доверя или просто да оставя нещата така ? Мисленето ми ли е детско и ограничено или съм права да се предпазвам ? Ох не знам, кажете какъв ми е ш*бания проблем, какво да направя.. Ако някой изобщо ме разбере.. :*
Последно редактирано от nadetee : 09-02-2012 на 12:27