Бог е любов към човеците, което означава че вярата не е дадена за това духовните служители да търсят своята си полза, но е дадена за да работят за ползата на всички други човеци за вечен живот на всички тях в истинският Бог и истинският Исус, а това не става така сполучливо без любов - фанатизмът е противопоказен, понеже ако вярващите нямат любов, тогава те не биха искали от сърце всичко най-добро за човеците пред истинският Господ Бог, а както казва самият Господ - Исус, не може да се осигури пълно спасение за нуждаещите се (от такова) без молитва, която работи чрез любов
"И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост](т.е. освен с молитва породена от свята загриженост за човеците)." Марк 9: 29,
"Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго..... Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква; както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина(т.е. на всички човеци), за да се спасят." 1 Коринтяни 10: 24-33,
"Понеже в Христа Исуса нито обрязването(т.е. нито обвързването) има някаква сила, нито необрязването(т.е. нито необвързването), но вяра, която действува чрез любов." Галатяни 5: 6
обичаите/ритуалите/традициите са фанатизъм, понеже нямат в себе си съвършена любов към всички човеци, ето защо е писано:
"Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си." 1 Коринтяни 1: 17,
"Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство(т.е. към съвършенство в любовта към човеците пред истинският Господ Бог), без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението(т.е. към съвършено(-то) спасение за всички човеци)." Евреи 6: 1-9
съвършеното спасение е съвсем директното, но обичаите/ритуалите/традициите поставят условия и затова спасението не може да бъде съвсем директно и съвършено, понеже осъжда онези, които не изпълняват обичая/ритуала/традицията, докато любовта е винаги всячески полезна, защото не поставя никакви условия на никого от човеците
"телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот." 1 Тимотей 4: 8,
"Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне(т.е. на всякакви жертвоприношения/ритуали), а любов нямам, никак не ме ползува. Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината(т.е. с доброто), всичко премълчава(т.е. никога не налага изисквания), на всичко хваща вяра(т.е. винаги е вярна на доброто), на всичко се надява(т.е. работи докрай за благото на човеците), всичко търпи(т.е. не отвръща на злото с зло, но претърпява всякакви несгоди). Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати." 1 Коринтяни 13: 1-8
водейки се от традиционното/ритуалното много от днешните вярващи досега бяха склонни да поставят задължителни изисквания на всеки човек, така щото онези, които не изпълняват изискванията на ритуалната традиция, да бъдат съдени/осъждани, и точно в това е разликата между погрешната вяра и правилната
"И позволи му се да даде дишане(т.е. жизнена сила) на зверовия образ(т.е. на неправедното вероучение), така щото зверовия образ(т.е. духа на неправедното вероучение) да продума(т.е. да съди/осъжда); също и да направи да бъдат избити(т.е. да се причинява зло на) ония, които не се покланят на зверовия образ(т.е. на човешката(666) религия). И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата(т.е. да изпълняват обичаи/ритуали/традиции) или на челата им(т.е. и/или да приемат неправедното учение); за да не може никой да купува или да продава(т.е. за да не може никой да има нормално съществуване и/или добър живот), освен оня, който носи за белег името на звяра(т.е. възгледите на неправедното вероучение), или числото(т.е. или духа) на неговото име." Откровение 13: 15-17
някога поне имаше винаги добри хора макар и те да бяха най-обикновени невярващи/нерелигиозни/неокултисти, а къде е сега директната любов, особено в религията?!
"А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците(сиреч, човеците от царството на човешката религия) ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви(т.е. себелюбиви/користолюбиви), а не боголюбиви(т.е. а не обичащи ближния), имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни." 2 Тимотей 3: 1-5