Темата е малко старичка, но... наистина не е нужно някой да е болен от рядко заболяване и тн, за да ги има тези моменти. На мен от около половин година въобще ама въобще не ми върви в никакви аспекти-университет, гаджета , семейство... Но пък явно всеки има някакъв оставащ живец в себе си съдейки по мен щом още пиша. Аз имах какво ли не-неуспешен опит за дете( а много исках, въпреки годините ми.. ) една мнооогооо болезнена раздяла, смърт.... Вместо да се предаваш пред скапания живот и да му показваш, че те е победил, се съвземи и си кажи" мамка му, искам да видя какво още можеш да ми поднесеш... и така с всяко лошо нещо, което се случва, ще виждаш , че си по-силна , отколкото си мислиш . Така че давай смело, все някога нещата може би ще се обърнат, защото и аз на това се крепя
И това не се отнася само за авторката, а за всички, които са в тези трудните моменти