пиша писма с повод и без повод. рядко са в плик. по-често се изливам за идеята, за да се пречистя от емоцията/мислите/чувствата си в дадения момент/към дадения човек. не ги мисля, като за пред други хора, позволявам си да се отпусна, да освободя ума си и да попия по листа. не се редактирам.
споделям всичко, което ми се споделя. казвали са ми, че пиша хубави писма. не знам какво значи това. изразявам се по-ясно/плътно/разбираемо писмено, което е тъжно.

писмената форма на общуване коренно се различава от всички останали, но може да бъде и нещо прекрасно, ако съумееш да не спазваш "правилата".