Цитирай Първоначално написано от jghgh Виж мнението
Сми' това ми го натякват и нашите, и дори настоящият ми ми е казвал, че мен трудно някой ще ме търпи.
Да, бе. И на мен се опитват да ми внушат, че едва ли не ще си умра стара мома, ама мал шанс да се случи нещо подобно.
И аз съм такава шашава като теб. Общо-взето вЕрно, че трудно се намира някой да ме търпи за дълго, ама то и аз не мога да ги изтрайвам. Затова пък с лошотията си отблъсквам овцете и привличам интересни хора, които не се отказват лесно и обичат предизвикателства. Мнението ми за обвързването/сериозните връзки/живеенето заедно е идентично на твоето. Като прибавим, че не обичам да ме гушкат/целуват/мачкотят по собствена инициатива, понеже имам и някакво много странно усещане за лично пространство и хич не трая да ме докосват, освен ако сама не се натикам, съм си завършен циник.
Проблемът ти(ни) е, че много мислиш(/м). Коолкото повече го мислиш, тоолкова повече възможни варианти се разиграват и се объркваш съвсем. Дай си малко почивка, пък била тя за ден, в който да не правиш нищо. МНОГО ще ти е трудно да си спреш потока на мисли, обаче вярвай ми, постигнеш ли го веднъж, ще се родиш. В момента имам чувството, че умишлено си преебаваш връзката, щото се чувстваш притисната по някъв начин. Чувстваш, че едва ли не предложенията на приятеля ти са като заповед, налагане на воля и умишлено се съпротивляваш и се инатиш.
Помисли дали все пак не му се кефиш на момчето някъде дълбоко, дълбоко в себе си и дали няма да съжаляваш, ако го резнеш. И не, ако го зарежеш няма да умреш сама, изядена от котките си. Да, морето е пълно с риба и няма да е тоя единствения, който ще се е прежалил да ти опознае рачешката душица и ще те носи на ръце. ;p