Намби, аз ся съм в Плевен и ми е ид'ялно без да бъда търсена,без да си говорим и т.н. Да, имам чувството, че той е много скъпо и ценно човече, но верно ме притиска по досаден начин. От друга страна ще си забраня да мисля и ще видя как се чувствам.
*И аз понякога просто МРАЗЯ да ме гушкат. Едно такова досадно ми е и искам да се махна на мига. Точно като котка съм - когато аз си го поискам, тогава. Баща ми е така и от него съм го наследила. Той доста не харесва ласките и целувките :Д

Лепри, тенк ю фор дъ адвайс! Много е добър, наистина. Проблемът е, че приятелят просто иска да живеем заедно и излиза с едни оправдания, че нямало сми' да живеем отделено (а квартири в София бол, нека си излезе сам..), защото нямало да има как да се виждаме често и всичко щяло да пропадне. Работа, разстояние на кварталите и т.н. Но това за мен са глупости! Има ли желание, има и начин.