
- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- I`m back...
мерси
Признай си сега, кой стар профил си?
(евентуално)
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
"Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи."
Яна Кременска, "Пастирка на звезди"
Последно редактирано от SunSmile : 09-05-2012 на 23:20
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
"Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
---
Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ."
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...