- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- I`m back...
"Това безкрайно чакане на нещо,
чието име ти е неизвестно,
което като гвоздей се е вклещило
в ранимата повърхност на сърцето ти.
Това очакване, добило мирисът
на възгорчив пелин, набран по мръкнало,
добило топлата ръжда на ирисите ти,
където самотата се е вмъкнала.
Това очакване, което натежало
пулсира в още топлите ти длани.
Долавя всички ултразвуци тялото ти
и жадно търси между тях послание.
И тая болка от копнеж за лято.
И тая блъсканица на душата,
невярващите думи за която
превръщат се в болезнено отпращане.
Това очакване на нещо, от което
в косата ти полазват ситни тръпки...
Във паяче превърнато сърцето
душата ти със лунна нишка кърпи."
Яна Кременска, "Пастирка на звезди"
Последно редактирано от SunSmile : 09-05-2012 на 22:20
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...
"Принцесата е страшно уморена.
От грахови зърна. И от обувки.
Не и достигат сили. Нито време
да чака принца със вълшебната целувка.
И как да я събуди, като тя
не спи изобщо. Вече сто години.
По цели нощи вярва в чудеса.
И вечно губи вярата си на разсъмване.
Принцесата е уморена. До сълзи.
Светът я плаши. Струва ѝ се лош.
---
Сега тя просто иска да заспи.
Не я будете. Лека нощ."
Нея целуваш нали и
нея лъжеш ти
както мене лъжеш ти
Щом дo мене той заспи
знам, че искам да си ти
трябва да реша ... трябва да реша...