Защо винаги става така?

[li0n]

8 месеца на нищото.. Ей така му омръзнах.. И защо всъщност всички връзки завършват така? Едната страна обича, докато другата ей така си живее живота безпроблемно и щастливо.. Да, знам, че за всичко си има край, но ми е първа любов и искам пак да дойде и да ме прегърне, да ме целуне, да ми каже "Обичам те!" и да ми се усмихне.. а всичко свърши за 2 минути.. И сега пак един ред сълзи, един ред сополи, но си мълча пред него и си говорим сякаш нищо не е станало. Сякаш сме приятели, между които нищо не е имало. Толкова неща преодоляхме и споделихме, чак ме хваща яд, че съм допуснала да му омръзна.. Сигурно се питате за какво говоря.. И сигурно сте се досетили де.. Разделихме се с моето момче.. Което вече изобщо не е мое.. Даваш му всичко и не ти се отблагодарява. Радвам се, че ще си запазим отношенията, скъп ми е. Все пак го познавам от толкова време, дадох му всичко, което имах и това оказва влияние по един или друг начин.. Но всичките моменти, прегръдки, мили думи, първата целувка на онази пейка, усмивката му след това.. Онзи път, когато ми даде горнището си вечерта и мръзнеше по къс ръкав за да бъда АЗ добре.. няма да забравя тези моменти.. тези прекрасни моменти. Винаги ще си ги пазя и когато се сещам, ще се усмихвам и ще си припомням, че някой ме е обичал! Някак ми олекна, де, толкова време мислех, че нещо не е както трябва.. сега вече ще се доверявам на това чувство. И все пак всеки край е едно ново начало. Ще се придържам към този девиз.
Исках просто да си излея душата, не толкова да искам съвет.. Благодаря, ако сте го прочели.