Не, не, още не мога да повярвам.. Едвам спах тази вечер, ужасно ми е кофти..
А как ми обещаваше, че няма да му омръзна, какви планове правеше за нас, чак ми става смешно в момента.
Ще мине, да, да се надяваме по-бързо, защото не искам да се чувствам така и ден повече.. Нямам желание за нищо.. Нямам желание да ям, да излизам.. Училището почва, ще бъда като парцал там.. Всичко ми е безразлично.. Даже като че ли изпитвам някаква ярост.. Не знам какво да правя, ще трябва да се примиря, че не ме е обичал и да продължа напред. Знаех, че няма да сме заедно вечно разбира се, но не мислех, че след всичко, което ми каза, и това как ми доказа, че е човек, на който мога да имам доверие и който мога да обичам.. мислех, че ще бъдем малко повече заедно.. Не е последния естествено, но....