Има нещо , което ме мъчи отдавна и не мога да намеря мир в себе си. Имам си приятел от почти 5 години , живеем отдавна заедно в чужбина , знаете как е нещо като на семейни начала (даже доста бих казала) . Проблема е ,че той отдавна се държи ужасно с мен .. Караме се постоянно , обижда ме , крещи ми за най - дребното нещо , все кусури търси на всичко ( тези картофи 'що си ги нарязала така и т.н.) , никаква нежност не показва , никаква романтика , никакви мили думи . Отдавна му казвам , че искам да се разделим даже последните пъти беше доста на сериозно. Той ми казва ,че не иска , обичал ме , щял да се промени и 2-3 дни има някаква промяна към по -добре. След това всичко по старо му . Мисля вече ,че не го обичам . Знам ,че наистина искам да се разделим . Понякога ми става жал обаче за него . Не знам чудя се все още обичам ли го дори и малко или просто съм свикнала с него. Дали се опитвам да оправдая себе си и слабостта си с това , че го обичам? Просто сърце не ми дава да му кажа край и това е. Знам ,че както и да се държи с мен той много ще страда след това сигурна съм . Обаче не мисля ,че е редно аз да жертвам годините си , младостта си и всичко заради човек , който явно не ме оценя или ако го прави то е само като осъзнае ,че уж ще ме загуби. Винаги компромисите са от мен , премълчаването е от мен ... Това е в общи линии , ще се радвам на всякакви коментари и съвети.