Всичко си има граници. Можеш да бъдеш честен и без да обиждаш директно. Примерно, казвала съм на приятелка, че може би е време да си махне космите над горната устна, защото вече стърчаха навсякъде и ми беше донякъде ясно защо трудно си намира гаджета. Това е искреност точно в тънката граница, в която, ако се изкаже неправилно, можеш много да засегнеш човек. Има разлика между това наистина да си честен с човек донякъде с целта да му помогнеш с нещо, което не е в ред с него, друго е да го раздаваш грубо. Макар че, ще призная, има и случаи, в които да си по-груб, е по-добре. Предпочитам да ми казват истината. Винаги си избирам такива приятели. Най-добрия ми приятел би ми казал, ако смята, че съм дебела, че съм зле облечена, че се държа тъпо или че го дразня. Много е полезно на моменти.