Така.. не знам дори има ли смисъл от тази тема но нещо ме гложди сериозно.В продължение на около година бях заедно с едно момиче,бяхме много влюбени и така нататък всичко беше перфектно.След което усетих че нещо се промени и чуствата и към мен изстинаха,което по някакъв начин,лесен или труден приех и най важното ,след като скъсахме си останахме много добри приятели,споделяхме си всичко и т.н;D.Докато тя не си хвана ново гадже.На мен ми се струва пич тъй че не съм имал нищо против него.Но тъй като все още поддържаме приятелски отношения с нея а излизаме заедно в компании и т.н,аз все още питая симпатии към нея,които не съм показал по обяснимите причини.Та,въпросът е защо когато излизаме,тя постоянно ме провокира да съм по близко до нея,сякаш отново иска да сме заедно и т.н,то не прегръдки не е целувки по бузата и т.н.А когато я питам дали е щастлива с приятеля си ,тя ми отговаря да.По този начин на мене ми е супер трудно да продължа напред,но и не искам да разваля приятелството си с нея.Някой ако би могъл да ми обясни женската психология,бих му благодарил