- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любов от разстояние. :)
Здравейте,за пръв път пиша тук,но просто искам да чуя чуждо мнение.
На 17 години съм с приятеля ми сме заедно от година и няколко месеца.
Обичаме се,разбираме се всичко е супер,но вече е студент и отива да учи в друг град.
И просто исках да разбера дали някой е преживял това.
Сигурна съм ,че ще има доста отрицателни мнения,но все пак се надявам да чуя и нещо различно.![]()
Не се надявай , ще те нахранят и ще ти си присмеят..
If A is a success in life, then A equals x plus y plus z. Work is x; y is play; and z is keeping your mouth shut.
Зависи от това на какво ниво е връзката ви. Ако си имате доверие и се обичате, няма от какво да се притесняваш.
Примерно аз имах приятелка която беше от Смолян и учеше в Пловдив, с приятелят и изкараха 3 години така. Просто си говорете редовно и когато имате възможност или ти ходи да го виждаш, когато той има нека той да идва и така.
бтв: за приблизително какво разстояние става въпрос?
Към 100км.
Е разстоянието не е толкова много.Ако имате възможност да пътувате и да се виждате по-честичко,не виждам причина връзката да не проработи![]()
“If you enter this world knowing you are loved and you leave this world knowing the same, then everything that happens in between can be dealt with.” - Michael Jackson ♥
Важното е вие двамата да искате тази връзка да продължи, когато има желание има и начин.
Ако искате такава връзка, поддържайте я
100 км. не са чак толкова много
От толкова време ходите, би трябвало да си имате доверие и т.н
Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание!! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес!! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш без да губиш нищо в замяна...
Мда преживяла съм същото, но в моя случай никак не беше с щастлив край. Мисля, че ако има желание и от двете страни има как да се получи. Ще ти споделя някои действия от моя страна, които смятам, че са били моите грешки и са повлияли в отрицателна посока на връзката:
1. Нямах възможност да пътувам и не го правех...не е като да не можех да си осигуря възможност...Не го оставяй само той да се прибира, за да се виждате, пътувай и ти, за да го видиш.
2. Не му звъни по 100 пъти на ден.
3. Не се карайте по телефона, ако има нещо, което да те кара да се съмняваш в него, по-добре изчакай да се видите и да поговорите нормално, отколкото да се заяждаш по телефона...това наистина би могло да го тласне към поведението, в което го обвиняваш, дори и да не е било така до преди това.
Стоо км наистина неса толкова много, за час и нещо с автобуса и сипри него. А ако догодина отидеш и ти да учиш там, съвсем няма да имате проблем. Съветите на Петя са добри, тук има още няколко: http://www.neznam.bg/%D1%81%D1%82%D0...BD%D0%B8%D0%B5
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
В случая си струва да опиташ.
Били сте дълго време заедно и ако сте изградили някаква особена връзка помежду ви, и го има доверието - може и да оцелее тази връзка.
Разстоянието, което ще ви дели принципно не е особено голямо, аз на двойното повече го минавах два пъти за един ден, за да си получавам прословутите няколко часа. Не очаквай обаче, че той като отиде в новия град, като се появят новите хора, ще си седи вътре, закован на компютъра или на телефона. Не очаквай внимание 24/7. Ако свикнеш с идеята, че докато е там основното нещо в деня не си ти - окей (гадно звучи, ама това е положението). Ама иначе драми, "ти никакво внимание не ми обръщаш и не ми се обаждаш", няма да продължи дълго. Говоря от опит.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Ако сте готови да се впуснете в такава връзка,дайте си шанс.Но LeprikonA е права,защото това ще е ново начало за него,нов град,нови хора + университета,което е доста голям проблем.Защото ще е трудно и за двама ви ,той ще има нови преживявания,нови хобита и т.н.Всичко си е до характер и до неговата ковкост.Километрите не са много с влак да е около 2 часа ,с кола по-малко.Ще отделяте по-малко от времето си,за да се видите.Ти ще ходиш,той ще се прибира щом имате такава възможност,но иначе всичко във връзката ви ще се гради на ново.Примерно трябва да правиш повече компромиси,ако досега не ти се е налагало,готова ли си ?
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Има ли желание се намира и начин ! Разстоянието не е много, ако и чувствата не са изчерпани или малко, тогава още по-добре .. едва ли ще има някакви проблеми, но не е малък проблема, че там ше е обграден от нови познати, нови емоции, нови случки... доверието крепи една връзка! Успех !
Аз преживях връзка от разстояние, само, че ние учим в един град, но сме родом от различни. Делят ни 250км. Заедно бяхме 4 месеца и до преди има-няма месец всичко беше окей, докато не се разделихме по дрги причини, НО и разстоянието беше сред тях.Скоро ще се видим и всичко ще бъде различно, защото живият контакт е върхът на всичко.Мисълта ми е, всичко е до човека, има хора и хора.Търпение, доверие, разговори и пак много търпение и доверие.Ако искате, ще намерите как.Не е невъзможно.![]()
Последно редактирано от vagarious : 09-07-2012 на 17:12
Big or small, lies are lies!
ех... тъжничко...
на по 17-18-9 сте... заминава в друг град и ще има студентски живот, ще ходи по купони, ще пиянства и ще се заиграва с мацки. В най-лошия случай.
Дано греша и сте щастливи и обичащи се.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
100км. нищо не са. Ако имате възможност да се виждате по-често, няма да имате проблеми.
Приятелят ми е втора година студент, но в началото, когато замина и ние минахме през всичко това. Той учи доста далеч от тук и през учебно време се виждаме само събота, неделя и по празниците.
В началото е кофти, но се свиква. Важното е да си имате доверие един на друг.
Ние се чуваме веднъж на ден, най-често в скайп за по 1 час и това е. Когато се видим вече си разказваме всички подробности от седмицата, споделяме проблемите, глупостите, които са станали с/около нас и така.
Аз имам дори чувството, че това разстояние направи връзката ни още по-здрава. Оценяваме всяка минута, която прекарваме заедно, както и малките неща.
И спря да се върти за миг земята..
Преживявала съм го 2 пъти и определено не бих искала пак да ми се случи,защото е отвратително. Може би ще ти дойде изневиделица да ти кажа да скъсате ,за това ще ти кажа-опитайте с връзката от разстояние,но да знаеш,че е много кофти. Ще има моменти,когато ще имате нужда един от друг физически -било то само една прегръдка дори- а няма да имате тази възможност.Просто се подгответе за нещо различно...и голямо изпитание.
Ще стане, но трябва да си търпелива и да му имаш доверие.
Не очаквай от него да ти обръща внимание постоянно,все пак е студент, пича-купони, изпити, лекци и прочие.
Не му се цупи, ако не ти звъни по няколко пъти на ден или не ти връща смс-а за лека нощ,примерно, и по никакъв повод не се карай с него, докато е на майната си. Така просто ще ти затвори телефона и вместо да си легнете с усмивките до ушите ,ще сте сърдити, а във връзка от разстояние, ако има идеално нещо, това трябва да са отношенията, за да може да бъде тя наистина здрава.
Успех!
Ще замине, отначало ще поддържате контакт нон-стоп, после ще си намери свои си хорица, ще започне да се шматка доста често, няма да знаеш какво прави, ще му досаждаш, на него ще му е кофти от една страна за теб, но ще продължава да излиза ии .. тези сто километра, които всъщност не са много, ще станат голям проблем, няма да ви се занимава, ще си намери друга, нда.Съжалявам. И все пак, пробвайте ^^