Хорското мнение

[Otis_Driftwood]

96 съм и пораснах по друг начин. Пак не ме разбра. След много, много обиди относно външния ми вид, килограмите, приятелите, дрехите държанието, мисленето и други неща, просто започваш да пропускаш гадните неща около себе си. Разбираш, че важното е да се харесваш сам, а не другите. Пък и все пак си имам прекрасно момче, не ми трябва другите да ме харесват.

Моля те, не придавай характер на общовалидност на твърдения, които служат единствено на теб. Да се харесваш сам е просто начин за бягство от нехаресването от страна на другите, така се компенсира вътрешната недостатъчност. Но с това не се елиминира проблема, понеже самочувствието, като част от вътрешната динамична система за самооценка(най-общо наречена Его), води началото си от социалните мисловни конструкции, в които всеки един от нас се развива и измерва качеството на своя житейски принос. Дори погледнато исторически, Аз-ът се появява едва след развитието на капиталистическите отношения, които разглеждат субекта отделно от групата. Но дори и сега, възприятието за Себе Си е крайно обвързано с групова интеракция, тъй като всички инструменти, "мерилки и теглилки", с които преценяваме стойността на живота си, всичко това ни е дадено от групата и нейните очаквания към всеки един несъзнателно опитомен член. Ето защо самооценката винаги е свързана с хорското мнение - тя оттам произхожда. Как иначе един човек адекватно би оценил себе си и живота си, ако не може да ги съизмери с общата представа за добър човек, или добър живот?
Затова всички изказвания от рода на "не ми пука", "важното е сам да се харесваш" и т.н. са просто удобни мисли, чрез които хората компенсират липсата на самочувствие. Най-лесният начин за това се явява отричане на оценката на другите, особенно когато тя е твърде негативна. Това бягство обаче не решава проблема, понеже всяка социално издигната личност за да се развива правилно има нужда от положителната оценка на останалите. Съвременната парадигма за човек е неминуемо обвързана с понятия като "постигане", "развиване", "успяване" и т.н. Няма ли го това, личността няма как да има високо самочувствие. Тук може да се заключи, че в основата на всеки един масов човек стои един изначален комплекс за малоценност, които може да се запълни единствено чрез действия,поведение, начин на изглеждане и т.н., които са категоризирани от общественото мнение като "стойностни". И именно това е ядрото на онова вътрешно противоречие, около което се гради цялата модерна представа за човек.....