Аз не прочетох да е твърдял противното. Пък и малко несвързано се изказа - нещастието може да е следствие от ниско самочувствие или щастието от високо, но не виждам защо ти е необходима *самооценка* за да си нещастен.
В смисъл...разбирам те какво казваш, но ми се струва неподходящо предвид темата. Тази 'мерилка', която сам ще си изградиш, може и да има същия ефект върху поведението ти като мнението на обществото, но си е твоя и също както отхвърляш мнението на околните, така би могъл да отхвърлиш и своето собствено. В крайна сметка хората се стараят всячески да заблуждават дори самите себе си - как би могъл да разчиташ, че това, с което се претегляш, има изобщо някаква стойност, колкото и малоумно да звучи думичката в този контекст ?
Това, което казвам е, че психически 'чувствам се като пълен нещастник задето не успях да си намеря храна днес' не е равносилно на 'чувствам се като пълен нещастник, защото семейството ми гладува, а аз не мога да си намеря работа'. Срам го наречи ако щеш.
Та не мисля, че гордостта и срамът са възможни извън обществото. Това е.