извън обществото човек няма да спре да мисли и да изпада в разни състояния, за това не е виновен социума, а мисленето, разума, състоянието на душата. ................ може без социума да не изпитваш чувства на срам от другите, но то ще бъде компенсирано от някакво друго чувство. И без социума човек пак ще продължи да мисли, да чувства, да има емоции и преживявания........... пак ще чувства тъга или радост и др. но критериите му ще са някакви негови си, а не изградено от социума.
Последно редактирано от defender : 10-10-2013 на 23:15