Разказ

[sun_]

Беше слънчев ден и лъчите палаво се спускаха в иначе малкия,безцветен град.Хората бързаха по улиците и всеки беше унесен в мислите си.В този малък всеки беше изградил свой собствен свят и затворен в него,не отвръщаше на усмивките на малкото останали весели хора.Един такъв човек е Катя.
Катя е младо момиче,висока,стройна,с кафява коса и кафяви очи,усмихната и ведра.Тя обичаше да излиза навън,да говори с познати,да се усмихва на непознати и да се разхожда наоколо.В този слънчев в ден,в който слънчевите лъчи сякаш сипеха златен прашец върху свежата зелена трева,а птичките радостно чуруликаха и се спускаха закачливо върху града,Катя реши да прекара деня си навън.В града нямаше особено много места за посещение-имаше парк,театър и не подържано езеро.За да стигне до центъра,тя трябваше да премине през гарата,която приютяваше влаковете.Катя излезе бързо,съвсем в небрежен стил-тениска,кецове,дънки и вързана коса.Тя не беше претенциозна.Предпочиташе удобните за нея дрехи-кецове,дънки и тениска пред бутиковите стоки.Косата и беше естествена,не подлагана често на изправяне или къдрене.По лицето и нямаше грим,а просто една ведра усмивка.Но все пак Катя бе красива.
Тя минаваше по улиците в които другите бързаха и не се наслаждаваха на този слънчев ден.И Катя се чудеше-как може да не се зарадват на игривото слънце,оставящо загар върху кожата,на лекия ветрец,минаващ през косите ти,на песните на птичките,които галеха слуха ти?Не,тя не разбираше,но подаряваше усмивка сякаш за да накара и някой друг да се усмихне и да се порадва.Вървеше вече няколко минути и чу свирката на влак.Всъщност,с бързата си крачка,тя се беше озовала вече до гарата и само още малко я делеше от центъра.Но тя не бързаше.Реши да застане и да изчака влака.Този топъл ден я изпълваше с любопитство –искаше да види кой ще слезе от влака.Влакът спря и пътниците почнаха да слизат.Всички и бяха познати,всички в този малък град се познаваха.Те тръгнаха всеки по пътя си.Накрая от влака слезе едно момиче,което Катя не беше виждала досега.Момичето беше малко по-голямо от нея и в ръцете си носеше сак.Тя беше леко притеснена,оглеждаше се наоколо и с очи търсене някой.Изведнъж този някой се извика “Скъпа,ето ме тук”.Едно момче,развълнувано,с отворени обятия викаше момичето.Непознатата се изтича към него и потъна в прегръдката му.По лицето и се стичаха сълзи,но усмивката и показваше,че те са от радост.Всички ги погледнаха.Каква страхотна картина.Също и Катя се зарадва и без това денят беше страхотен.Те останаха така известно време.Никой от тях не искаше и нямаха смелост да пусне другия.По едно време,момичето леко се дръпна от него,целуна го и каза “вече няма да ни дели разстояние”.Момчето я целуна по бузата,усмихна се и започна да и говори нещо.Но Катя стоеше и не помръдваше. Сърцето и биеше лудо,но сякаш кръвта и се бе смразила и тя не можеше да помръдне.В главата си чуваше само “Разстоянието няма да ни дели повече”.Изведнъж мислите и бяха избутани от хиляди спомени-тези които не трябваше да си спомня,тези които караха очите и да се пълнят със сълзи,тези които криеше дори от самата себе си.

Мнения? Пиша за първи път така,че приемам и критики.Ако ви допадне,може да напиша още

[CoNviCt]

Имаш няколко правописни и пунктуационни грешки. Постарай се да ги оправиш. Не можеш да твориш без да знаеш напълно езика, както не можеш да забиеш пирон без чук.
Историята, която си започнала да разказваш, не е грабваща. Четейки се сещам за много други момичета като Катя. Разказаното от теб ми се струва ежедневно. Някой дори би казал, че е поредната клиширана история. Търси оригиналното, недокоснатото, неоткритото. Просто има твърде много момичета като Катя, имащи същите терзания. Един герой трябва да е интересен и да провокира хората да го мразят/харесват, дори да искат да приличат на него. Ако главният героят е безинтересен/нормален, трудно творбата ще бъде харесана. Ако си писала по собствени спомени и чувства, то този съвет го вземи под внимание за останалите герои.
Пишеш добре, успях да си представя ситуацията. Краят също създава чувства и бих казал,че е е описан хубаво. Продължавай! Дори да не послушаш никой от скромните ми съвети, продължавай! Сам/a ще откриеш кое ти харесва и кое не, когато прочетеш написаното от теб. И това ще е най-добрият ти съветник.

[sun_]

Да,в историята съм вложила спомени,мисля че трябва да измисля по-вълнуващи герой и моменти за да предам по-добре чувствата си.Относно правописа и грешките си-тук писах доста бързо и няхам време за проверка,но се старая попринцип да си припомня граматиката и да я науча.Благодаря за мнението.