^_^ Милата...

Виж сега, не че съм някакъв спец в това отношение, даже напротив - спокойно бих минал за емоционален инвалид, но обичам да си наблюдавам хората и често ми прави впечатление, че отдават прекалено голяма значимост именно на този стремеж към привързаност.
Не ти казвам да си непукист или нещо такова, но си мисля е хубаво животът ти да не се върти около това да намериш 'истинската любов', каквото и да значи това.

Другото, което много често виждам, и което вероятно присъства и при теб, е подсъзнателното убеждение, че щастие = партньор в живота. Може и да греша, знам ли, но съм на мнение, че за да имаш пълноценни отношения с някого, най-важното е да си щастлив сам със себе си.

Та чисто и просто се опитвам да ти кажа, че няма да е лошо да започнеш да се занимаваш с неща, които са ти приятни, интересни, бива те в тях и те правят щастлива. Не е на добре емоционалното ти състояние да е обвързано с околните, вместо със собственото ти Аз.

Чувствай се свободна да игнорираш написаното, де. Пак казвам - никога не съм разбирал подобни 'състояния' и просто правя догадки.