Преди месец се омъжих, а предложението беше преди две години. Заведе ме на един манастир,където всъщност станахме гаджете. Хапнахме,разгледахме манастира и се отправихме на една полянка наблизо, където всъщност преди време бяхме решили да бъдем повече от приятели. Поцелувахме се и после започна да ми говори едни супер мили нещаа,щях да се разплача. И тогава извади кутийката, и плаках сума ти време. :д За мен беше много романтично и е един от най-прекрасните ми спомени. : )