И аз се включвам в отбора на сгодените!

Беше зимата,беше студено навън, но си спомням, че радиаторът работеше цяла вечер, бяхме с любимото ми негово одеяло и бяхме прекарали поредните дни и нощи постоянно заедно. От онези сутрини, в които нямам търпение да си отворя очите, за да се уверя че застанал над мен и гледа как спя (до късно както винаги). Беше застанал над мен с най- сладката усмивка и топлина в очите. Още помня думите му "Обичам да те гледам как спиш и искам да се будиш до мен всяка сутрин до края на живота ми.Ще се омъжиш ли за мен?" По принцип сутрин съм ужасна, не мога да отворя око, камо ли ти и двете. Не говоря грам и само мрънкам. Тази сутрин беше по-различно. Отворих ги широко и без да се замислих казах твърдо ДА! А винаги ме е било страх да се омъжа, да имам семейство и да съм отговорна за някой друг. Сега не ме беше страх, усетих тръпка адреналин из цялото ми тяло, но не беше страх!Така се убедих,че най-накрая обичам!